— Вече го обмислих внимателно, капитане — каза Джинах. — И взех решение.
— В такъв случай, сър, настоявам възражението ми да бъде отбелязано.
Джинах се ухили подло.
— Ами смятайте го за отбелязано, капитан Антеро. — И понечи да стане, сякаш разговорът ни е приключил.
— Искам да бъде документирано официално, сър — настоях аз. — Да бъде написано черно на бяло и подписано от всички присъстващи в тази шатра. Това е мое право. Утре куриер потегля за Ориса. И аз държа възражението ми да потегли заедно с него.
Джинах избухна.
— Как смееш да ме предизвикваш!
— Не ви предизвиквам, сър — отвърнах. — Просто моля за нещо, което е мое право, ако нямате нищо против.
— Е, аз пък имам против — озъби ми се Джинах.
— Отказвате ли ми, сър? — попитах, като добавих остра нотка в гласа си.
Яростта на Джинах вече клокочеше, но преди да е изригнала, видях Хакс да го подръпва за плаща. Както се бях надявала, верният адютант предупреждаваше мълчаливо генерала, че е на косъм да превиши пълномощията си. Войната не се развиваше добре за нас и ако това продължеше, политиците със сигурност щяха да използват моето възражение, за да стоварят вината върху неговата глава.
Джинах въздъхна дълбоко, после седна тежко в походния си стол.
— Какво искате от мен, капитане? — попита с тон на уморен, но разумен човек, решил да угоди на капризно дете.
— Искам да ощастливите много майки, сър — казах аз. — Искам да сложите край на кръвопролитието и да станете герой за цяла Ориса. Искам да издадете заповед за привеждане на плана ми в действие.
— Това не мога да го направя.
— Защо, сър?
— Защото планът ви е лишен от достойнства.
— Щом така смятате, обяснете ми защо — казах аз. — Нека се поуча от вашата мъдрост, сър, и тогава сама ще оттегля възражението си. Кажете ми, сър, къде греша?
Джинах се огледа за подкрепа, но преди някой от офицерите да се е намесил, Гамелан сложи край на проточилото се мълчание.
— Да, генерале — каза той. — Аз също бих искал да чуя основанията ви. — Джинах се обърна смаяно към него. Жрецът разсеяно подръпваше брадата си. — Прегледах доклада и не видях слаби места. Вярно, аз не съм професионален войник, но…
Въпреки спокойния си маниер старецът излъчваше авторитет, който не можеш да пренебрегнеш току-така. Очите му гледаха кротко, но Джинах се сви под тежестта им.
— Може би е редно да му хвърля още един поглед все пак — нервно отстъпи Джинах. Метна доклада ми към Хакс. — Искам това да се проучи — каза отсечено. — Резултатите да са готови до една седмица.
— Една седмица?! — извиках, самозабравила се при перспективата всичко да потъне в обичайната бумащина. — Стотици ще умрат за това време!
Избухването ми беше грешка. Дала бях на Джинах пътечката, от която се нуждаеше. Тънките му устни се разтеглиха в широка самодоволна усмивка.
Но преди да е нанесъл удара си, Гамелан се намеси отново:
— Да, да — разсеяно каза той, сякаш изобщо не бях повишавала глас. — Боя се, че това трябва да се направи сега, сега или никога.
Бръкна в един от джобовете на черната си жреческа мантия и когато извади ръката си, въздухът натежа от остра миризма на сяра. Джинах се ококори, когато жрецът отвори ръка и всички видяхме на дланта му пет светли кокалчета с врязани в тях тайнствени червени символи. Въздухът в шатрата припукваше от магически енергии. Всеки момент щяхме да станем свидетели на гадаене по кости. Чух Чола Ий да мълви молитва към който там пиратски бог почиташе. Хакс и останалите офицери бяха толкова уплашени, че май едва се сдържаха да не избягат. Аз, от друга страна, така се бях разгорещила от спора, че не усетих нищо, нито грам страхопочитание дори.
Очите на Гамелан светеха в жълто. Той протегна кокалчетата към Джинах и каза:
— Хвърлете ги, генерале.
Джинах побърза да отвърне поглед от жълтите лъвски очи. Облиза изсъхналите си устни.
— Но аз мислех, че вие ще…
Гамелан поклати глава.
— Не от мен, а от вас зависи съдбата на всички ни, генерале.
След дълго колебание Джинах протегна напред трепереща ръка. Гамелан изсипа кокалчетата в шепата му. Джинах ги стисна инстинктивно. Гамелан започна да припява:
Джинах изписка от болка и хвърли кокалчетата върху походната маса. Воня на печено месо опари ноздрите ни.