След като си взе душ и се нагизди в живописна доста оскъдна студентска рокличка, тя дойде да се запознаем — свежа и блестяща, като окъпана в роса ливада.
Пристъпих веднага към същността на въпроса:
— Младият Артаксерксес ви смята за астрономическата илюминациа на живота си.
Стори ми се, че погледът й се смекчи малко.
— Бедничкият Артаксерксес. Нуждае се от толкова много помощ.
— Помощта на някоя добра жена би свършила работа — изтъкнах аз.
— Знам — каза тя, — и мисля, че не съм лоша за тази работа — поне така смятат другите. — На това място тя се изчерви очарователно. — Но какво мога да направя? Не мога да вървя против законите на природата. Булуип Костиган не — прекъснато унижава Артаксерксес. Подиграва му се пред хората, блъска го, събаря глупавите му книги на земята — и всичко това сред безжалостния смях на събралото се множество. Знаете как се чувства човек през поривистите дни на пролетта.
— А, да — отвърнах с разбиране, припомняйки си щастливите дни и безбройните случаи, когато пазех дрехите на участниците в съзтезания. Битките на пролетта!
Филомел въздъхна.
— Отдавна храня надежди, че Артаксерксес ще се опълчи някак срещу Булуип. Една табуретка за подложка би помогнала, естествено, като се има предвид, че Булуип е висок метър и осемдесет. Но поради някаква причина Артаксерксес не го прави. Цялото това учене — тя потръпна от ужас — отслабва нравствените сили.
— Не ще и дума, но ако вие му помогнете да се измъкне от това тресавище…
— О, сър, дълбоко под тази външност се крие един мил и разумен млад мъж. Бих му помогнала, стига да можех. Но от първостепенно значение за мен са генетичните дадености на тялото ми и те застават на страната на Булуип. Той е красив, мускулест и властен, а тези качества, естествено, привличат силно сърцето ми на лидер на агитката по овациите.
— Какво ще стане, ако Артаксерксес унизи Булуип?
— Един водач на агитка — при тези думи тя се изпъчи гордо, предлагайки една изумителна фронтална надареност — трябва да следва повика на сърцето си. То несъмнено ще застане на страната на оскърбяващия.
Знаех, че тези простичко изречени думи идват от душата на честното момиче.
Планът за действие бе елементарен. Ако Артаксерксес пренебрегнеше някак нищожния дефицит от трийсет сантиметра и петдесет килограма и стъпчеше в калта Булуип Костиган, Филомел щеше да му принадлежи. Тя щеше да го вкара в правия път и щеше да го превърне в истински мъж, който ще остарява достойно, запълвайки пълноценно времето си с бирени запои и гледане на футболни мачове.
Очевидно това бе случай, достоен за Азазел.
— Не знам дали съм ти разказвал за Азазел някога, но той е едно двусантиметрово създание от друго време и от друго място. Мога да го викам на помощ посредством тайни заклинания, които знам само аз.
Азазел притежава далеч по-голяма сила и способности от нашите, но иначе е лишен от всякакви ценени от обществото качества. Той е изключителен егоист, който непрекъснато поставя своите собствени дребни проблеми над моите неотложни нужди.
Когато дойде този път, той лежеше на една страна със затворени очи. Малката му, приличаща на камшиче опашка, милваше въздуха пред него с меки, забавени движения.
— Могъщи господарю — казах аз, защото той настоява да се обръщат към него по този начин.
Очите му се отвориха и той веднага процепи въздуха със свирукания, достигащи предела на поносимото за човешкия слух. Крайно неприятно.
— Къде е Аштарот? — извика той. — Къде е моята безценна Аштарот, която държах в прегръдките си?
След това ме видя и процеди през зъби:
— О, това си ти! Ясно ли ти е, че ме призова точно в момента, когато Аштарот… Но тя не е нито тук, нито там.
— Азазел, помисли малко. След като ми помогнеш, ти ще се върнеш към собствената си особа. Няма да е минала и половин минута. През това време Аштарот ще е успяла да се разтревожи от внезапното ти изчезване, но все още няма да се е разбесняла. Появата ти ще я изпълни с радост и вие ще можете да повторите това, което сте започнали — каквото и да е то.
Азазел се позамисли и каза с тон, който при него минаваше за благ:
— Ти си примитивен червей, умът ти е ограничен, но пък за сметка на това непочтен. Той може да бъде от полза за нас, надарените с огромни умствени способности, но обременени от искрената и прозрачна прямота на природата си. Какво точно искаш сега?
Обясних му затрудненото положение на Артаксерксес. Азазел поразмисли и предложи:
— Мога да увелича силата на мускулите му.
Поклатих неодобрително глава.
— Не е само въпрос на мускулна сила. Той страшно се нуждае и от умение, сръчност, находчивост.