Азазел възкликна възмутено:
— Да не искаш да се изтрепя от работа, за да подобря духовните му качества?
— Можеш ли да предложиш нещо друго?
— Разбира се, че мога! Не те превъзхождам стократно за тоя що духа! Ако твоят хилав слабак не може да нападне врага си директно, какво ще кажеш да го направя недосегаем и неуловим? Ефектът трябва да е същия.
— Ако имаш предвид това, да може да избяга с голяма скорост, не мисля, че ще направи много силно впечатление — казах аз, клатейки неодобрително глава.
— Не говоря за бягство, а за качеството да можеш да се изплъзваш. Нужно е само да съкратя многократно времето за реакциите му. Това ще стане много лесно благодарение на неограничените способности, които притежавам. За да не хаби силите си напразно, мога да постигна необходимото скъсяване на времето за реакции чрез активизиране на процеса на отделяне на адреналин. С други думи, този ефект ще се постига само когато той е в състояние на страх, ярост или силна страст. Разреши ми само да добия непосредствена представа за него и ще се погрижа за всичко.
— Естествено — отвърнах на драго сърце.
Само след четвърт час навестих Артаксерксес в спалнята му и позволих на Азазел да надзърта от джоба на ризата ми. Така дяволчето успя да моделира автономната нервна система на младежа отблизо. След това се върна при Аштарот, за да продължи да се отдава на нечистите си занимания — каквито и да бяха те.
Следващата ми стъпка бе да напиша писмо с печатни букви и цветни моливчета, сполучливо имитирайки почерка на студент. После го пъхнах под вратата на Булуип. Не се наложи да чакам дълго. Булуип закачи бележка на дъската за студентски обяви, в която призоваваше Артаксерксес да се срещнат в общото помещение на кръчмата на Гузлинг Гурмет. Артаксерксес не бе толкова глупав, та да откаже.
Филомел и аз също отидохме и застанахме в крайните редици на тълпата от весели студенти, нетърпеливи да видят зрелището. Артаксерксес се появи с тракащи от страх зъби. В едната си ръка стискаше тежък том, озаглавен „Наръчник по химия и физика“. Дори и в тази изключително кризисна ситуация той не можеше да се отърве от порока си.
Булуип стоеше високо изправен, а мускулите под грижливо разкъсаната му фланелка играеха страховито.
— Шнел, научих, че клюкарстваш по мой адрес — започна той. — Тъй като съм истински лоялен колежанин, ще ти дам шанс да отречеш това преди да те разкъсам на парченца. Казвал ли си на някого, че си ме видял да чета книга?
— Веднъж те видях да гледаш един комикс, но тъй като го държеше наопаки, мисля, че не го четеше и не казах на никого — отвърна обстоятелствено Артаксерксес.
— Казвал ли си някога, че ме е страх от момичетата и че само се хваля за неща, които не мога да направя?
— Чух едни момичета да разказват това, но никога не съм го споделял с никого, Булуип.
Булуип направи пауза. Най-;ошото тепърва предстоеше.
— О’кей, Шнел, а казвал ли си някога, че съм клозетен плъх?
— Не, сър. Това, което казах, е, че се държите определено по абсурден начин.
— Значи отричаш всичко?
— Категорично.
— И признаваш, че всичко това не е вярно?
— Абсолютно.
— Тогава — великодушно процеди през зъби Булуип — няма да те убивам. Само ще ти строша едно-две ребра.
— Битките на пролетта! — разкрещяха се студентите, докато, заливайки се от смях, оформиха кръг около двамата противници.
Това ще бъде честна битка — провъзгласи Булуип, който, макар и да беше жесток побойник, спазваше студентския кодекс. — Никой няма да помага нито на мен, нито на него. Ще спазваме стриктно принципа „всеки за себе си“.
— Какво по-честно от това? — откликна в хор ревностната публика.
— Свали си очилата, Шнел! — нареди Булуип.
— Не! — смело отвърна Артаксерксес, при което един от зрителите безцеремонно му ги смъкна от носа.
— Хей — запротестира Артаксерксес, — така помагаш на Булуип.
— Не е вярно. Помагам на теб — отвърна студентът, който държеше очилата.
— Но така не виждам ясно Булуип — оплака се Артаксерксес.
— Не се тревожи — успокои го Булуип, — ще ме усетиш съвсем ясно. — И без повече приказки той размаха приличния си на свински бут юмрук към брадичката на Артаксерксес.
Той изсвистя във въздуха. Булуип се олюля силно, защото Артаксерксес се бе отместил назад, когато юмрукът го приближи. Размина му се на косъм.
Нападателят гледаше изумен, а жертвата се блещеше от изненада.
— Достатъчно — процеди Булуип. — Сега ще си го получиш. — Той пристъпи напред, а ръцете му се редуваха да замахват във въздуха като боксьор на сухи тренировки.
Артаксерксес танцуваше наляво и надясно с изражение на крайна възбуда, та чак наистина ме достраша да не вземе да настине от вятъра, който могъщата фигура на Булуип правеше докато цепеше въздуха.