Булуип показваше очевидни признаци на умора. Мощният му гръден кош се повдигаше и спускаше учестено.
— Какво правиш? — попита той заядливо.
Но Артаксерксес вече бе осъзнал, че по някакъв начин е станал неуязвим. Затова смело пристъпи напред и със свободната си ръка зашлеви шумен шамар на противника си.
— На ти, плъх такъв!
Зрителите синхронизирано ахнаха, а Булуип побесня. Всичко, което публиката можеше да види, бе един мощен робот, който се хвърляше, нанасяше удари във въздуха и се въртеше около танцуващата и люлееща се мишена — Артаксерксес.
След няколко безкрайни минути Булуип бе останал без дъх. Лицето му се къпеше в пот, а тялото му тежеше уморено. Пред него стоеше Артаксерксес — спокоен и незасегнат. Даже не бе изпуснал книгата си.
Той цапардоса с нея Булуип по слънчевия сплит с всичка сила и когато канарата се сгъна на две като най-обикновена картонена кула, Артаксерксес го халоса още по-силно по черепа. В резултат книгата силно пострада и се деформира, но пък Булуип се просна в състояние на блажено безсъзнание.
Артаксерксес се огледа наоколо, свивайки късогледите си очи.
— Негодникът, който ми взе очилата, ще ми ги върне ли сега?
— Да, сър, господин Шнел — услужливо отвърна студентът, който ги бе взел. Нещо като омилостивяваща усмивка, която повече приличаше на спазъм, изкриви устните му. — Заповядайте, сър. Изчистих ги, сър.
— Добре. А сега, пръждосвайте се оттук! Това важи за всички, плъхове такива. Да ви няма!
Те побързаха да го сторят, като не спазваха реда на влизането, ами се хвърляха един върху друг в пълно безредие, нетърпеливи час по-скоро да изчезнат от полесражението. Само Филомел и аз не бързахме да излезем.
Погледът на Артаксерксес се спря върху задъханото младо момиче. Вдигайки надменно вежди, той й направи знак с пръст да отиде при него. Тя плахо и смирено се приближи. Победителят се фръцна на пети и тръгна, а тя, все така смирено, го последва.
Това бе щастлив край. Преизпълненият със самоувереност Артаксерксес установи, че книгите не са му нужни вече, за да му дават усещането за собствено достойнство. Прекарваше цялото си време по боксовия ринг и стана шампион на колежа. Всички млади колежанки го боготворяха, но накрая все пак се ожени за Филомел.
Храбростта на боксовия ринг му създаде репутация на рядка студентска ценност. Покрай нея той можа да избере добро място за началото на кариерата си. Започна като младши бизнес директор. Благодарение на проницателния си ум той бързо се ориентира къде се крият големите пари. Успя да си осигури концесия за тоалетни седалки за Пентагона, към които прибави и доставките на различно оборудване за тоалетни, което купуваше от един склад на едро, а после продаваше на правителствени агенции по снабдяването.
Оказа се, че ученолюбието на книжния плъх в първите студентски години даде резултат. Той самият твърди, че висшата математика му помага за осигуряването на по-големи печалби. Икономиката го е научила как да плаща по-малко данъци, а познанията му по антропология имат главна заслуга за бързото му справяне с министрите от правителството.
Гледах Джордж с недоверие.
— Да не искаш да кажеш, че този случай, в който вие с Азазел се намесвате в живота на горките невинни хора, е приключил щастливо?
— Точно така — отвърна Джордж.
— В такъв случай сега ти имаш един изключително богат познат, който ти е задължен за всичко, което е постигнал.
— По-точно от това не можеш да го кажеш, драги.
— Но тогава той е в ръцете ти!
При тези думи обаче челото на Джордж се помрачи.
— Това е логичното заключение, нали? Човек си мисли, че на света съществуват такива неща като благодарност, благородство и прочее. Човек се надява, че когато обясни на щастливеца внимателно кому е задължен за свръхчовешките способности да стане недосегаем и че това е коствало невероятни усилия, напълно уместно е въпросният приятел да бъде обсипан с награди. Така ли е?
— Нима Артаксерксес не го направи?
— Позна. Веднъж отидох при него с молба да ми даде десет хиляди долара, които да вложа в един мой проект. Обясних му, че тези пари ще се възвърнат стократно, тези жалки десет хиляди долара, които той може да изкара за нула време, като продаде една дузина отверки и болтове на въоръжените сили. Той накара един лакей да ме изхвърли.
— Но защо, Джордж? Успя ли да разбереш защо?
— Да. Нали разбираш, драги, той става неуловим винаги, когато адренали — нът му се покачи или когато е обзет от силни емоции като гняв или ярост, например. Азазел така обясни.