— О, само не ми казвай, че не си свикнал да те посещават жени — извика гневно Ема. — И не си въобразявай, че ти вярвам, сър. Представям си, че пристигат на тумби… сигурно се редят на опашка, за да получат привилегията да…
— Ема, за бога, престани! — помоли нервно Аласдеър. — Не разбирам за какво, по дяволите, говориш. А като се замисля, трябва да кажа, че това се случва често, когато ме засипваш с упреци — добави той с горчивина в гласа. — Какво, за бога, съм ти сторил пък сега?
— Ти не знаеш! — Тя го гледаше недоумяващо. — Просто не е за вярване, Аласдеър! — Тя прекоси тичешком стаята, бродираните поли на светлата й рокля от креп се развяваха при всяка нейна крачка.
Аласдеър я наблюдаваше смаян, вече се надигаше и неговият гняв, въпреки че не знаеше причината за нейния.
Ема спря пред него. Заговори много бавно, натъртвайки всяка дума, сякаш преподаваше на трудно схващащ ученик.
— Ти ми каза, че съм единствената жена в твоя живот. Спомняш ли си, че ми го каза, Аласдеър? Спомняш ли си? — Тя го удряше силно с пръст по рамото. — Каза ми го, а после те виждам да прегръщаш някаква…
— Внимавай много в това, което ще кажеш, Ема — прекъсна я той и стисна китката на ръката, с която тя го бе ударила по рамото. — Гласът му беше опасно тих. — Бъди много внимателна.
Ема реши, че не е необходимо да изрече презрителна забележка за жената, която видя с него. Какво значение имаше дали е проститутка, или жена с безукорен произход.
— И тъй, коя е тя? — попита тя със саркастично любопитство. — Жената, която само преди минути прегръщаше в тази стая? Жената, която целуна на стълбището? Не ти беше чужда, бих казала. Напротив, познаваш я много добре, жена, с която си в близки, много интимни отношения.
Тя се обърна с жест на отвращение.
— Не че вече има значение. Защо ли трябва да ме засяга? Никога не съм ти имала доверие. Ти ме излъга. Ти винаги си ме лъгал.
— Аз никога не съм те лъгал — заяви спокойно Аласдеър. — И не ми обръщай гръб! — Той я хвана за раменете и я обърна към себе си. — Говориш за доверие, Ема. А да си се замисляла някога, че аз не мога да ти имам доверие, че ми имаш доверие? Да си се замисляла над това? Защо трябва да предположиш веднага най-лошото? С какво право? Знаеш ли колко изморително е всъщност, когато някой непрекъснато няма доверие в някого? Та мен не ме изоставя чувството, че ме наблюдаваш, че си правиш свои заключения и все чакаш дано ме заловиш в нещо?
— Не, нищо подобно — защити се Ема. — Не съм такава. Ти си толкова тайнствен. Има обширни области от живота ти, за които изобщо не говориш. Как мога да ти имам доверие, ако не зная какво става в живота ти, за какво мислиш през повечето време. Щом не желаеш да споделиш с мен толкова неща, това не може да не ме навежда на мисълта, че имаш какво да криеш. След последния път… след онова, което скри тогава от мен… как мога още да ти вярвам?
Тя прокара ръка пред очите си, пълни със сълзи на гняв.
— Не желаеш да им кажеш коя беше тази жена. Но какво да мисля тогава?
— Не — заяви изведнъж Аласдеър с ледена решителност. — Мислех, че можем за всичко да се разберем, но очевидно не сме в състояние. Няма да стане. Не мога и не искам да живея непрекъснато с това твое недоверие и да виждам как следиш всяка моя стъпка.
— Така е, прав си — изсъска Ема ядно в отговор. — Няма да стане. Тъкмо затова съм тук, за да ти го кажа. — Тя се запъти към вратата. — Довиждане, Аласдеър. — И врата се затвори зад нея.
Той отиде до прозореца, устните му бяха станали на тясна ивичка, очите му блестяха студено. Гледаше я как върви бързо, права като свещ, надолу по улицата, без да се обърне нито веднъж.
— Ама че нахално, недоволно, недоверчиво, кавгаджийско женище! — извика Аласдеър на кадифените завеси. Никой мъж с достойнство няма да го търпи. Или трябва всяка минута от деня, за всеки разговор, който е водил, за всеки познат, който е срещнал, да дава отчет?
Не беше предвиждал посещението на Луси тази заран. Никога не го беше правила. Но Тим беше решил чисто и просто, че повече няма да ходи на училище. Майк се беше въздържал от намеса и Луси, която копнееше синът й да стане джентълмен като баща си, дойде да го помоли да направи нещо.
Аласдеър не знаеше дали щеше да обясни на Ема всичко, ако го беше попитала човешки за гостенката, вместо да си направи веднага смехотворни заключения.
Той се отпусна в едно кресло, ребрата го боляха, раните го боляха, сякаш се нагаждаха към настроението му. Честно казано, не вярваше, че би разказал на Ема за това посещение. Щеше да парира въпросите й по обичайния начин, щеше, както винаги, да им се ядоса.