Ема протегна ръка на момчето.
— Тим, много се радвам да се запозная с теб — каза с открита усмивка.
Момчето се поклони, но мислите му явно бяха някъде другаде. То погледна уплашено баща си.
— Мама е била при теб.
— Да, тази заран — потвърди Аласдеър. — Тя в къщи ли е?
— В кухнята е със Сали. Пекат сладкиш.
— Тогава би ли я помолил да…
— Аласдеър! — Радостният възглас дойде от вътрешността на къщата. — Чух гласа ти. Толкова мило от твоя страна, че дойде веднага.
Жената, която Ема вече бе видяла тази заран, се появи на вратата. Усмивката й сияеше. Беше вързала престилка над муселинената си рокля, а в ръка държеше голяма дървена лъжица.
— Боже мили — възкликна тя, като зърна Ема. Взе да бърше, ужасно смутена, свободната си ръка в престилката. — Не ми каза, че ще доведеш гостенка, Аласдеър.
— В това отношение е много потаен — каза Ема, пристъпи крачка напред и пое ръководството на срещата. Протегна ръка на жената. — Вие сигурно сте Луси… о, моля да ме извините, много нахално от моя страна, госпожо…?
— Ходжкинс — каза Луси и стисна на Ема ръка. После погледна въпросително Аласдеър.
— Позволи ми да ти представя лейди Ема Бомон — каза Аласдеър. — Имам намерение да се оженя за нея.
При тази безочлива декларация Ема остана със зяпнала уста. Този мъж беше невъзможен. Луси сияеше. Тим пристъпваше плахо от крак на крак.
— Божичко, толкова съм щастлива, ама наистина… та това е чудесна новина — възкликна Луси. Хайде, влезте, влезте. Трябва да се чукнем с по чаша бъзово вино, за да го отпразнуваме. Майк е още из нивите. Тими, иди да го извикаш… веднага. Влезте, лейди Ема. Прощавайте за безпорядъка. Не очаквах гости.
Както повечето хора, и Луси нямаше никакво намерение да поставя под съмнение заявеното от Аласдеър, установи кисело Ема, докато влизаше в малкото антре. Жената не си бе поставила естествено и въпроса дали тя, Ема, има намерение да се омъжи за Аласдеър.
Но щеше да е неучтиво да разваля срещата. Изглежда всички се зарадваха на новината и Ема забеляза с интерес, че сякаш никой не се смути от факта, че той я е довел тук, за да запознае двете жени. Дали хората тук не познаваха един съвсем различен Аласдеър? Гражданинът, саркастичният светски мъж някак не се връзваше с всичко тук.
Майк Ходжкинс, който скоро се върна заедно с Тим, се зарадва очевидно не по-малко от съпругата си на новината. Той стисна ръце и на двамата, поздрави и нея, и Аласдеър, после весело се засмя, целуна жена си и обърна набързо няколко чашки вино.
Ема забеляза, че Тим не се отделя нито на крачка от пастрока си. Вслушваше се във всяка дума на Майк, смееше се, когато Майк се смееше и бързаше да му долее чашата, ако беше празна. Но Тим се чувстваше очевидно добре и в присъствието на Аласдеър. А Аласдеър се държеше с него с така сърдечно, така приятелски, както чужди хора рядко го виждаха да прави. Беше негова черта, която тя обичаше. Която бе обичал и Нед.
Като се изключи произхода, Тим беше очевидно във всичко останало син на Майк Ходжкинс. Това притесняваше ли Аласдеър? Знаеше какво е да си отчужден от родителите си… да нямаш сантиментална връзка със семейството си. Как стояха нещата при неговия син?
Докато гледаше, слушаше и играеше ролята си, Ема си мислеше за това, колко много време бяха загубили тя и Аласдеър, защото той не бе пожелал да й открие тази страна от живота си. Тъкмо на тези въпроси бе искала тя да получи отговор. Тя го обичаше. Как може човек, който обича друг човек, да не иска да разбере, че е невъзможно да не искаш да вникнеш в толкова важни неща от живота на любимия? Как можеше той да не го проумее?
Тя го гледаше с едва ли не гневно нетърпение, недоумяваше, че може да е толкова див. В този миг той обърна глава и я погледна, а онова, което тя прочете в очите му я накара да затаи дъх. Беше въпрос, но и молба. И тогава разбра колко много от себе си е заложил той на този следобед.
Тя се усмихна и му протегна ръка. Той стана и прекоси малката стая, за да дойде при нея. Посегна към ръката й, вдигна я към устните си. В стаята стана тихо, но беше тишина, която сякаш я прегърна.
После Аласдеър пусна ръката й и каза с глас, която прозвуча съвсем нормално:
— Тим, Майк и аз трябва да обсъдим нещо. Ще ме извиниш ли за няколко минути?
Ема кимна в знак на съгласие. Видя уплашения поглед на Тим, когато излезе от стаята с двамата мъже, които бяха негови бащи. Ема си каза, че той сигурно няма никакви основания да се страхува.