Луси седна до Ема на пейката под прозореца.
— Наистина не зная кое е най-добро за него — довери се тя на Ема и сложи бебето в скута й. — Аласдеър искаше да прати Тим в своето училище и това щеше да е чудесно за момчето. Но Тим се колебае.
— В Итън ли? — Ема присви нос. — Брат ми и Аласдеър не са казали добра дума за това училище.
— Но то би направило от Тим истински джентълмен — каза Луси.
— Не и ако той не го желае — възрази Ема. — Само ще се чувства нещастен.
— Но той трябва да ходи на училище — настояваше на своето Луси. — Сега казва, че не иска да ходи дори в основното училище, нито при учителя, който му дава уроци по латински и гръцки. Тази заран ходих при Аласдеър да го питам какво да правя.
Ема кимна. Тази заран й се струваше цяла вечност далеч. Една абсолютно лъжлива, объркана, застанала на главата си вечност.
— Но с какво иска да се занимава Тим?
— Иска да стане селянин като Майк. — Луси си играеше с пръстчетата на бебето. — Майк е добър земеделец… грижи се много добре за семейството си. Не бих могла да си пожелая по-добър съпруг. Но Тим може да постигне много повече. Пред него са открити толкова възможности.
— Аласдеър сигурно ще се погрижи Тим да получи възможности, които повече да му допаднат — каза колебливо Ема. Не искаше да се меси. Тази ситуация беше толкова нова за нея, че й се стори опасно да говори от името на Аласдеър, но от друга страна й се виждаше и съвсем естествено. — Ако иска да стане земеделец, ще е много по-добър, ако знае да чете и пише, така ще разбира от много неща. Напоследък има толкова много ново — сеитбообороти, полезащитни пояси… — Тя млъкна, защото усети, че се е увлякла от собственото си възхищение. Говореше за управлението на голямо имение, а Луси и Майк притежаваха само малка ферма.
Луси не изглеждаше успокоена. Тя само кимаше замислено.
— Майко, вече изобщо няма нужда да ходя при учителя! — Тим се втурна в стаята, лицето му беше пламнало, очите му блестяха. — Щом мина възрастта за основното училище, изобщо няма да напускам селото заради друго училище. Щом Майк каже, че съм достатъчно голям, ще почна да уча как се управлява голяма ферма.
Добро решение, Аласдеър. Ема кимна мълчаливо, за да изрази одобрението си. Мъжете явно се бяха разбрали за решението, взето и от двамата.
Аласдеър се наведе и целуна Луси.
— Радвай се на това решение, Луси. Изглежда така ще е най-добре.
— Да — отговори тя и се усмихна. — И лейди Ема така смята.
Аласдеър погледна учудено Ема.
— Е, мисля, че не бива повече да ви пречим — каза той. — Хайде, Ема — и той й протегна ръка.
Ема го хвана под ръка и се сбогува с новите си приятели. Докато вървяха по пътечката към градинската врата, Аласдеър каза замислено:
— Радвам се, че сме единодушни относно Тим. Но, бъдеща моя съпруго, та ти в повечето случаи си споделяла мнението ми.
— Досега не съм споделяла твоето мнение относно нашата женитба — отвърна сухо Ема.
— Е, тогава сподели го сега, сладка моя.
Ема си пое дълбоко въздух.
— Ти си един арогантен, самомнителен, лъжлив, ехиден пратеник на ада!
Аласдеър се ухили.
— Никога не съм чувал от устата ти по-сладки думи, ангеле мой с меденосладък език.
— О, та аз още не съм почнала — обеща Ема. — Ще пълня ушите ти с обиди всеки божи ден до края на жалкия си живот.
— Любов моя, момиченце мое, ще ме направиш най-щастливия мъж на света — заяви той хитро, а после добави: — Освен това, ако ми писне да ме обиждаш, имам си много прост начин да му сложа край.
— Така ли?
Той спря насред улицата в една сянка. Очите му блестяха ярко като смарагди в здрача, когато докосна нежно устните й със своите.
— Съмняваш ли се в това, моя Ема? — прошепна той и устните му се плъзнаха по бузата й.
— Не — прошепна Ема — изобщо не се съмнявам… — Тя прокара палец по устните му. — Не, нямам никакви съмнения.
ЕПИЛОГ
— Мислех, че отиваме във Воксхол. — Ема се огледа разочаровано, когато двамата лодкари отминаха входа за градините на Воксхол. Безброй светлини осветяваха реката, а музиката от ротондата се носеше в хладния нощен въздух над водата.
— Промених плановете си — измърмори Аласдеър и се усмихна загадъчно. Той седеше в лодката срещу нея, кръстосал ръце на гърдите, сияещият му поглед беше сякаш прикован от нея. Беше особено привлекателна тази вечер в наметалото от бяло кадифе, поръбено със сребърна лисица. Високата яка на тила обрамчваше лицето й под короната вчесана високо коса. Очите й сияеха сякаш чисто злато на светлината на фенера на кърмата, пълните й устни подканваха за целувки.