Тя пи от шампанското и усети мехурчетата му на езика си, те се пукаха на небцето като зрели ягоди. Не беше обикновено шампанско. Аласдеър пи от другата страна, над ръба на купата погледът му държеше нейния в плен.
— Купата на любовта се изважда само за специални случаи — обясни сериозно той и я поднесе още веднъж към устните й. — Трябва да я изпием до дъно.
Ема пи още веднъж. Двамата се редуваха, докато Аласдеър не каза тихо:
— Дръж сега ти купата. Виж колко прекрасна е и отвътре.
Ема погледна в съда. От вътрешната страна скъпоценните камъни блестяха като прозорец от пъстроцветно стъкло в облачен ден. На дъното имаше още малко шампанско, а през прозрачната течност просветваше нещо. Тя наклони леко купата и предметът тихо издрънча.
Тя потопи внимателно пръсти в шампанското и извади пръстен от чисто злато. В него бяха инкрустирани сапфири, прекрасни тъмносини сапфири.
Тя погледна безмълвно Аласдеър. Беше загубила дар слово.
Той й взе пръстена.
— Знаеш ли какъв ден е днес, Ема?
— Вторник — отговори тя, объркана от въпроса му. Той пое лявата й ръка и я задържа за миг здраво стисната. После поклати с престорен укор глава.
— Днес е денят на Свети Валентин. Ти реши в мое присъствие и то неотдавна, че това ще е важен ден в твоя живот. Толкова бързо ли го забрави?
— Мисля, че постигнах всичко, което си бях намислила тогава — отговори Ема.
Аласдеър й сложи пръстена.
— Любовник и бъдещ съпруг. Така ли беше?
— Нали знаеш. — Тя вдигна ръка срещу светлината. Сапфирите бяха любимите й скъпоценни камъни, а тези бяха толкова съвършени, че можеха да накарат сърцето ти да спре. — Този път не очаквах годеж — каза тя с крива усмивка. — След като захвърлих последния в краката ти.
— Е, ще се погрижа да не получиш още веднъж такава възможност. — Той извади от джоба на жилетката някакъв документ и малко, увито в плат пакетче.
— Това тук е специално разрешение за брак, а това брачна халка. Местният свещеник ще ни отдели време утре заран, а дотогава…
Той вдигна брадичката й, лицето му беше и сериозно, и весело.
— Дотогава, сладка моя, ще останем в тази стая. Ще се погрижа утре заран да си толкова капнала, че едва да ти стигнат сили да се довлечеш до олтара и да прошепнеш отговора си. Този път няма да ми избягаш за Италия.
— Няма и да се наложи — каза тя и го погледна дълбоко в очите.
Аласдеър кимна бавно.
— Празникът на Свети Валентин — каза той високо. — Мисълта, че ще прекараме нощта преди брака в обятията на покровителя на онези влюбени, към които звездите не са били благосклонни, ми се струва малко странна.
— Благословията на светеца може да стори щото звездите да престанат да бъдат неблагосклонни и към нас, нали?
— Малко допълнителна помощ идва понякога много навреме. — Той посегна към скрина зад гърба си и взе от подноса една стрида. — Отвори си устата.
Ема отвори уста и той почна да я храни със стриди. Студената хапка с чудесен вкус на риба и море се плъзна по езика й, тя затвори неволно очи.
— Не знам дали ми е необходим афродизиак — прошепна тя.
Аласдеър пое любовната купа от ръцете й.
— Мисля, че вечерята ще трябва да почака. — Той я хвана за ръцете и я привлече към себе си. Задържа я здраво в прегръдката си, после се отпусна заедно с нея на леглото. — Божичко, толкова си хубава, Ема. Толкова силно те желая.
— Вземи ме тогава — каза тя и му се усмихна лукаво. — Аз ти принадлежа, сър. — Тя разпери широко ръце върху леглото със жест на престорена покорност. — Но да не ми скъсаш роклята, иначе ще трябва да застана пред олтара по риза.
— Каква привлекателна възможност! — измърмори той, а в очите му се четеше страст. Целуваше я, изпълнен от диво желание, ухапа долната й устна и тя усети на езика си соления вкус на капчица кръв. Ръцете му се плъзнаха към деколтето на роклята й от тънък воал. Той я разкъса от шията до подгъва и Ема се разсмя тържествуващо.
Тя посегна нетърпеливо към ризата му, дръпна силно и копчетата се разхвърчаха на всички страни. После се надигна от дюшека, за да може той да освободи бедрата и краката й от фустата от синя коприна, която носеше под роклята. Копринените й чорапи станаха на парцали под пръстите му, когато ги задърпа. Тя разкопчаваше трескаво копчетата на панталона му, за да освободи коравия му член.
Той вдигна бедрата й на раменете си и в същия миг проникна дълбоко в нея. Погледът му, изпълнен със същата страст, която се четеше и в очите на Ема, сякаш никога нямаше да я изпусне. Той я погали нежно по лицето, после почна да се движи в нея. Проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, а тя чувстваше, че му се отдава както никога досега. Обърна лице и го ухапа по ръката, защото я бе обзела дива, безмерно нарастваща радост, примесена с необуздана, неудържима чувствена наслада. А после, в мига, когато осъзна, че е загубена, той се оттегли почти докрай от нея. Очите й издаваха безмерно желание.