Паоло пое листата.
— По-лесно от ролята на италиански дипломат, предполагам — каза той и прегледа документите. — Тънкостите на италианската политика не бяха толкова лесни за усвояване, Коменданте.
Мъжът, когото нарече така, само кимна и си изпи виното.
— Тази жена се движи в най-отбрано общество. Твоят план на френски емигрант с безукорно потекло ще ти открие достъпа до него. Принцеса Естерхази ще ти осигури входни билети за Алмак. Вече й е съобщено за твоето пристигане и тя вярва, че си издънка на стара фамилия в далечно родство с нейния съпруг. Ще я посетиш веднага щом научиш новата си биография. Добре ще е да усвоиш съвсем лек френски акцент. Но и безукорният ти английски би се обяснил естествено със статуса ти на емигрант. Отраснал си в Англия, в провинцията, но сега би желала да заемеш мястото си в обществото.
Комендантът сви рамене и сложи чашата си на масата.
— Ще бъдеш в отбрано общество, а това, че си на лов за богата съпруга — колко вулгарен израз — добави той с израз на погнуса — ще бъде възприето като съвсем законно занимание. За младите мъже, сред които ще се движиш, то се смята дори за похвално.
— Но вие още не сте обяснил каква ще е мисията ми — каза Паоло, наблюдавайки над ръба на чашата началника си. — Какво да правя с тази богата млада жена?
Комендантът се приближи към огъня. Наведе се, за да си стопли ръцете на ниските пламъци.
— Имаме основания да предположим, че тя притежава нещо, което е от интерес за нас. Плановете на Уелингтън за лятната кампания, изпратени до началниците му в Лондон. Нейният брат е бил един от куриерите на Уелингтън. Знаем, че е трябвало да достави подробностите в Лисабон, откъдето те да бъдат препратени в Лондон, Когато ни падна в ръцете, документите вече не бяха у него и той умря, преди да може да ни даде полезни указания. Но ние знаем за него някои неща. Знаем, че е бил много близък със сестра си. Знаем, че е починал с нейното име на уста.
Той стана и се обърна, за да стопли гърба си на огъня.
— Знаем от наши източници, че този документ никога не е стигнал до военното началство на Конната гвардия. Никой не знае какво е станало с него. Ако жената го притежава, може междувременно да го е унищожила, понеже не е разбирала какво е. Представа нямаме дали нейният брат й се е доверявал. Знаем твърде малко, скъпи Паоло, освен факта, че това обстоятелство е от изключително значение. Ти трябва да установиш какво знае лейди Ема, дали притежава онова, което търсим, и ако е така, да го вземеш от нея. Как ще го постигнеш, си остава твоя работа.
Той помълча за миг, втренчен безизразно пред себе си.
— Ако стане нужда да се инсценира злополука или ако трябва да бъде сторена фатална грешка, ти ще се погрижиш естествено всичко да стане много дискретно.
— То се знае, Коменданте. — Паоло се поклони, после сложи пръст на устните си. — Мисля, че съм си създал добра репутация.
— Тъкмо това е причината да те включим в толкова деликатен случай — обясни кратко Комендантът. — Ще използваш Луис като човек за свръзка… както и за разузнаване, и за други задачи. — Той кимна на по-възрастния мъж, който бе мълчал по време на разговора. — Луис ще остане по време на цялата операция в тази къща и ще е всякога на твое разположение.
Луис се изкашля нещастен, когато нови повесма дим изпълниха стаята. Той потрепери под наметалото си и погледна към прозорчето, където гол клон удряше по стъклото. Звукът не беше весел.
— Ти ще се настаниш в една от къщите на Албърмарл скуеър. — Комендантът извади от джоба още един документ. — Това е договорът за наем. Апартаментите не са великолепни, но подходящи, а помещенията над тези, в които ще живееш, ще бъдат заети от благородник с безукорен произход, въпреки че финансовото му положение е малко двусмислено. По една случайност той е много тясно свързан с въпросната млада дама, бил е добър другар и довереник на нейния брат. Ти ще се сприятелиш с него.
— Ясно — кимна Паоло и прегледа договора за наем. — Както виждам, ще ми е много по-удобно отколкото на клетия Луис тук.
— Несъмнено. — Беше безрадостно потвърждение. Комендантът си взе шапката и сякаш се канеше да си тръгне.
— Ще е полезно, може би, да зная какво именно търся — попита Паоло и вдигна вежда.
— Ние самите още не знаем със сигурност. Едуард Бомон е бил ловък куриер. Знаел е как да кодира посланията, които носи. — Той сви рамене. — Наистина е наложително да получим посланието, ако все още съществува. Изходът на кампанията на полуострова зависи от това. Можеш да си сигурен, че императорът ще възнагради такава информация… а това ми напомня, че… — Той бръкна дълбоко в джоба на палтото и извади кожена кесия. Хвърли я на масата, а когато тежката кесия докосна масата, се чу силно звънтене. — Ако ти потрябват още средства, ще ги получиш.