Той смени с удоволствие темата, после се залови да преглежда роклите в гардероба.
— Така си и мислех — всички тези деколтета са прекалено дълбоки за през деня. Сега се носят по-затворени деколтета с дантелени яки. И ръкавите са по-дълги. А, да, по начало вече не се носят шлейфове.
Ема се разкъсваше между яда, предизвикан от невъзмутимостта, с която той ровеше в нейния гардероб и интереса към забележките му. Аласдеър беше признат познавач на последната мода, а вкусът му що се отнася и до женско, и до мъжко облекло беше безукорен. Все пак ядът надделя.
— Когато спреш най-сетне да ровиш в моя гардероб, бихме могли може би да поговорим за финансовото ми положение — каза тя хладно.
Аласдеър се обърна към нея.
— Ами да. — Той вдигна монокъла, окачен на копринена лента на шията му и я наблюдава цяла минута. — На теб май ти е студено, миличка. Дали да не сложиш наметало, или да се пъхнеш отново в леглото.
Ема едва сега осъзна, че нощницата й от много фин памук е много тънка, почти прозрачна. Хвърли поглед надолу и установи, че зърната на гърдите й са щръкнали, тъмни под тънкия бял плат. Аласдеър разглеждаше неприкрито тялото й и тя знаеше, че сега си спомня онова, което се крие под тънкия плат. Нехайното му мило обръщение, втренченият му поглед, всичко това я вбесяваше. Имаше чувството, че я гледат, както се гледа проститутка в бардак… сякаш той я беше вписал мислено в списъка на безбройните си любови.
Болката беше все още жива и силна както тогава.
Ема се върна в спалнята, извади кадифено наметало от раклата до леглото. Когато се почувства сигурна под дебелия плат, се обърна отново към него, за да нападне.
— Предполагам, че всички дами, които се радват на твоето благоволение, извличат полза от съветите ти, стане ли дума за облекло и мода — изрече тя със сарказъм. — Дали и не ти плащат? Питам се дали лейди Мелроуз и останалите не са повече от готови да те снабдяват със средства срещу безбройните малки услуги, които им оказваш. — Яд и болка се смесваха сега в думите й и тя продължи с опустошителна лавина от обиди. — Всъщност често съм се питала как успяваш да живееш толкова добре, след като явно не разполагаш с никакви средства. Впрочем май вече ми е ясно как става. Нямаш ли списък на нещата, които включваш в сметката, мили ми Аласдеър?
Аласдеър беше прекосил стаята с широки крачки. Ема установи с мрачно задоволство, че е пробила бронята му на привидно нехайно равнодушие. Къде се дянаха мирните му намерения? Беше пребледнял от ярост, от очите му бяха останали две цепки зелен лед. На устните му лежеше бяла сянка, а слепоочията му пулсираха силно.
— За бога, Ема! Отиваш твърде далеч. — Ръцете му обгърнаха шията й и тя усети собствения си пулс да тупти под пръстите му. Пресрещна с триумфиращо святкащи очи яростния му поглед.
— Защото съм предизвикана — заяви тя. — Но не желаеш ли да задоволиш любопитството ми? От сигурен източник зная, че получаваш от имотите ми заплата от пет хиляди фунта годишно. Но те едва ли са достатъчни за мъж със толкова скъп вкус.
Палецът на Аласдеър се впи в копринената кожа под брадичката й. Не й причиняваше болка, но тя усещаше с какво усилие на волята се сдържа да не го стори.
— Наистина имаш зъл език — изръмжа той.
— От майстор като теб е истински комплимент — парира тя. Много бавно й стана ясно, че сега и двамата са се покорили на гнева и усещането беше почти главозамайващо. Беше сякаш някакво облекчение. Сякаш най-сетне можеше да се освободи от ужасната болка, която й бе причинил. Преди три години го напусна без да каже дума и оттогава почти не бяха говорили. Сега заслепяващият гняв беше като пречистващ огън.
Настъпи миг тишина, после Аласдеър изведнъж направи някакво движение. Обгърна кръста й с ръка и я притегли плътно към себе си. Другата си ръка бе сложил на тила й. После притисна устни към нейните, без изобщо да обръща внимание, че тя се опитва да го отблъсне. В постъпката му имаше страст, но целувката не беше нежна, нито от любов. Беше корава и наказваща, изпълнена с наслада от отмъщението, а когато най-сетне я пусна, тя го удари с опакото на ръката силно по лицето.
— Копеле! — изсъска тя с глас, преливащ от гняв.
— Реших, че ме молиш тъкмо за това — отвърна той с хаплива подигравка и докосна леко бузата си, на която се бяха отпечатали пръстите й. — Беше толкова ясно, че искаш да ме предизвикаш да сторя нещо. От опит зная, че когато една жена предизвиква кавга, тя се надява на друг, противоположен отговор. — Смехът му беше същинска обида. — Толкова дълго ли си била лишена от страст, скъпа, та е трябвало да задоволиш потребностите си по толкова перверзен начин? Достатъчно е да ме попиташ и с удоволствие ще съм ти на разположение. Та ти добре го знаеш.