Този път Ема притисна ръце към бедрата, беше ги свила в юмруци, впити в гънките на наметалото. Нямаше да му позволи да я предизвика още веднъж, без да си отмъсти физически. Но да загуби още веднъж самообладание щеше да е подобно на поражение. Аласдеър беше майстор на словесната престрелка, а сърдит като сега, нямаше да си държи езика зад зъбите. По-късно можеше да съжали за казаното, но в момента щеше да даде простор на гнева си. Впрочем това го умееше и тя.
— Няма да те докосна, та ако ще да си последният мъж на света — изсъска тя тихо. — Повдига ми се от теб. Ти си женкар с всички инстинкти на разгонен жребец.
Дъхът на Аласдеър се изтръгна със съскане от устата му, а гласът му беше студен и убийствен като змийска отрова.
— Ще ми простиш предположението. Но все трябва да има причина, поради която страстна млада жена се решава да живее целомъдрено цели три години. Не мога да допусна, че през времето, изминало от нашето провалило се малко приключение, не си получавала никакви предложения. Ще ме упрекнеш ли, ако си мисля, че може да ти е било трудно… или ти се е струвало безвкусно… да ме замениш с друг партньор?
— Ти си един арогантен, самовлюбен, високомерен, достоен за омраза… — Ема не намираше достатъчно силни думи. — Изчезвай от тук. Не желая повече да те виждам!
— Съжалявам, но тук ще възникне проблем. — Аласдеър седна на ръба на скрина и сложи крак връз крак. — Скъпа Ема, докато ръководя имуществото ти, ще трябва да понасяш и от време на време да ме виждаш. — На здраво стиснатите му устни се появи мрачна усмивка.
— О, бъди сигурен, че това ръководство няма да продължи дълго! — извика Ема. — Пред перспективата да те понасям, ако ще и минута повече, Аласдеър Чейс, ще приема първото предложение, което получа. До… до средата на февруари вече ще съм сгодена. — И тя разпери широко ръце във всеобхватен жест.
Аласдеър се изсмя пренебрежително.
— Не ставай глупава, Ема. Та ти ще бъдеш обсадена от мъже, преследващи твоята зестра…
— И не за пръв път — прекъсна го тя. — Не за пръв път ще се поддам на някой от тях, нали? — Макар да знаеше, че богатството й никога не е било за Аласдеър мотив да й направи предложение, просто не можеше да не му го натякне и отново установи със задоволство, че думите й са го засегнали.
— Повярвай ми — заяви той жлъчно — всеки мъж, готов да понася заради парите ти и твоя език на същинска Ксантипа, трябва да е истински отчаян… По-добре ще е да се понаучиш да сдържаш темперамента си, Ема, ако наистина имаш намерение да вкараш мъж в леглото си.
— До средата на февруари — повтори Ема — ще имам годеник… и… — Тя млъкна и присви очи. Беше крайно време някой да научи Аласдеър Чейс да не си прави високомерни и арогантни заключения. Затова заяви хладно: — Да, годеник, сър, любовник в моето легло. До четиринайсети февруари, празника на Свети Валентин — заяви тя сякаш в пристъп на вдъхновение. Свети Валентин, патронът покровител на влюбените, чиято любов се е оказала под неблагоприятна звезда! Тя се изсмя злобно. Колко подходящо.
— Имаш предвид един и същи мъж или имаш намерение да направиш своя тайнствен и нещастен годеник рогоносец още преди сватбата? — И той вдигна саркастично вежда.
Ема го изгледа злобно.
— Изобщо не разбирам теб това какво те засяга.
Напрегнатото мълчание се проточи. Огънят в камината пращеше и съскаше. После Аласдеър сви рамене, сякаш темата бе престанала да го интересува. Той бръкна в джоба на жилетката си и извади банков чек.
— Това би трябвало да ти стигне до моето завръщане — подаде й той хартийката. — Можеш и да ми пращаш сметките си за уреждане. Също и тези за домакинството.
Ема пое с треперещи пръсти чека.
— Бих предпочела да плащам сама сметките си — заяви тя. — Може да се уреди, като ми привеждаш всеки три месеца определена сума.
— Мисля, че мога да управлявам състоянието ти най-добре тъкмо по този начин — заяви той и стана от скрина. Сега гласът му беше студен и делови. — Трябва да имам свободата да движа инвестициите ти, за да постигна възможно най-добър прираст, тъй че няма смисъл всеки три месеца от тях да бъде отделяна голяма сума.
Той тръгна към вратата.
— Не бой се, няма да възразявам срещу разходите ти… освен ако не натрупаш големи дългове на хазарт. Желая ти приятна сутрин, госпожице. — Той се поклони от вратата и изчезна.
Ема стоеше, втренчена в затворената врата. Той й отказваше дори малката независимост на едно тримесечно плащане! Беше непоносимо, че ще трябва да му праща всичките си сметки за преглед и одобрение. Дали го бе решил предварително или беше в отговор на грозната им, горчива свада? Това скарване беше по-лошо от всички досегашни и доведе до там тя да изрече това предизвикателство… или тази закана… или каквото и да беше.