Но тя ще го направи. Ще сложи край на позицията на сила, която Нед беше отредил на Аласдеър в нейния живот. Нямаше значение за кого ще се омъжи. Важното беше Аласдеър най-сетне и веднъж завинаги да изчезне от живота й.
Все пак честността изискваше от нея да признае, че още по-важно беше кого ще направи свой любовник. Това трябваше да задоволи както суетата, така и вкуса й. Трябваше да е някой, който да й харесва. Тя се втренчи за няколко минути в огъня и се запита дали не се е побъркала. Наистина ли имаше намерение да си намери любовник само за да досади на Аласдеър?
Да, тъкмо това целеше. Може да беше срамно. Или дори налудничаво. Тъй или иначе той я беше тласнал твърде далече.
Тя се заразхожда тревожно из спалнята си, задъвкала счупен нокът. Как можеше да си позволи той да допусне, че откакто са развалили годежа, тя е останала сама и необвързана, защото все още копнее за него! Какъв нафукан, самовлюбен самохвалко!
Но беше ли това истината? Наистина ли беше отхвърлила всички кандидати защото кой от тях можеше да се сравни с Аласдеър, нито като любовник, нито като приятел или партньор в леглото? Единствен Аласдеър ли можеше да пробужда в нея толкова силни страсти? Само Аласдеър ли можеше да я кара едновременно да се смее, да се ядосва и да плаче?
Разбира се, че не е така, каза си тя решително. И ще му го докаже… а също, шепнеше слабичък глас вътре в нея — и на себе си.
Аласдеър отиде с бързи крачки до жилището си на Албърмарл стрийт. Никой, който го погледнеше, нямаше да предположи колко безмерен е гневът, който бушуваше под спокойната му външност. Някакъв джентълмен с черешово-червена раирана жилетка спря файтона си на ъгъла на Грозвенър скуеър и радостно му махна.
— Не знаех, че си в града, Чейс.
— И тъкмо се каня отново да го напусна, Дарси — отвърна Аласдеър в привидно добро разположение. Той сложи ръка на стъпалото на файтона. — Но след няколко дена ще се върна.
— Чух, че Ема Бомон била в града — отбеляза мимоходом Дарси, загледан в далечината над главата на Аласдеър.
— Да, тя живее на Маунт стрийт. — Аласдеър гледаше приятеля си с остър, пренебрежителен поглед. Не му беше трудно да проследи мисълта на Дарси. — Освен това не малкото й богатство се е увеличило според завещанието на брат й още повече.
— Чух и това — обади се Дарси. — А ти си управител на това богатство, предполагам.
— Новините бързо се разпространяват — отвърна хладно Аласдеър. — Но ако имаш намерение да се завъртиш край Ема, няма нужда да ме молиш за позволение. С изключение на ръководството на имуществото й, във всичко останало тя е напълно самостоятелна жена.
— Аха! — кимна Дарси, а после колебливо попита: — Това не ти ли се струва някак смешно?
— Ни най-малко — отвърна Аласдеър с любезна усмивка. — И защо трябва да е?
— О, без особена причина… никаква по-особена причина — побърза да го увери Дарси. — Но все пак три години. — И той млъкна.
— Три години са много време — съгласи се с него Аласдеър. — Оттогава изтече много вода. Уверявам те, че Ема Бомон и аз сме с абсолютна сигурност в състояние да се движим в едни и същи среди, без да се хващаме за гушите. — Излъга с подчертано безразличие, а после отстъпи крачка от файтона. — Дали не би го разказал на всички, Дарси — предложи той приятелски. — Много мразя обществото да затаява дъх в очакване на новото издание на някой скандал.
— Да… да, разбира се. — Дарси изглеждаше смутен. — Не бих искал да те обидя, нали ме разбираш.
— Естествено. — Аласдеър свали шапка със жест, издаващ задоволство, а приятелят му си продължи по пътя.
Сега лицето на Аласдеър стана сурово. Можеше да очаква две или три седмици старият скандал отново да бъде предъвкван. Новата ситуация щеше да подхрани клюките и в клубовете по Сейнт Джеймс щяха да плъзнат предположения, знаеше, че само след няколко дена ще почнат залагания за това, кой ще отведе богатата лейди Ема до олтара. Щеше да има прикрити намеци относно неговото положение като отблъснат жених. Ако иска да запази гордостта и достойнството си, трябва да се държи така, сякаш миналото вече изобщо не го засяга. За пред хора между него и Ема не биваше да има никакво напрежение, но след краха тази заран това нямаше да е лека задача.
Гневът му отново пламна, и той сви с ускорена крачка в Брук стрийт. Презираше употребата на сила, но тази сутрин едва се сдържа да не я приложи. И досега изпитваше желание да се върне на Маунт стрийт и да й зашие един шамар или просто да й извие врата. Толкова абсурдно беше всичко! Да му се заканва, че ще се омъжи за първия, който й поиска ръката! Ема си беше от дете вироглава и невъздържана по природа, но не беше глупачка. Сигурно не очакваше от него да повярва, че наистина ще направи нещо толкова безсмислено.