Той вдигна чаша и отпи голяма глътка. Въпреки обещанието на лорд Грантли яденето не беше нищо особено, но бургундското бе отлично. Бащата на Нед поддържаше великолепна винарска изба и Нед продължи традицията. Търговците на вина, които обикаляха начесто бреговете на Хампшир и Дорсетшир, рядко пропускаха да посетят някоя господарска къща. Като гледаше зачервеното лице на лорд Грантли, Аласдеър се убеди, че сегашният граф ще върви по стъпките на своите предшественици, поне що се отнася до винарската изба.
С огромно облекчение видя, че лейди Грантли се кани да стане. Той също стана и се поклони, а после тя се оттегли и остави господата на техния портвайн след подчертано напомняне, че Грантли трябва да мисли за жлъчката си и да не изпива повече от две чаши.
Аласдеър прекара още половин час с графа, после се извини, защото трябваше да изпълни обещанието си. Графът беше много разочарован, че не останаха по-дълго на чаша портвайн, но гостът му бързаше, тъй че негово превъзходителство затвори с дълбока въздишка гарафата и стана.
— Е, вие се оправяте добре тук, мило момче. — И той посочи стълбата, която започваше от хола. — Ще кажа на Госет да ви запали лампите в спалнята на Ема.
— Няма да е необходимо, сър. Ще взема свещ. — Аласдеър взе малка свещ от масата в хола, запали я от восъчната свещ в тежкия сребърен свещник. Вдигна длан да опази пламъчето и пое по стълбата.
Коридорите, които се разклоняваха горе от централния, бяха осветени от аплици, но когато влезе в някогашната Емина спалня, там беше тъмно, студено и празно. Той вдигна високо свещта и тя освети с трепкаща светлина стаята, която така добре познаваше и която изглеждаше сега толкова безутешно и странно изоставена от духа на предишната си обитателка. Мебелите си бяха същите, той разпозна петното върху скрина, където Ема остави веднъж непредпазливо горещата маша, различи и старото петно на килима, върху който тя разля чаша шоколад, изненадана от Нед, подранил със завръщането си от Оксфорд за лятната ваканция.
Той сложи свещта на камината, откъдето тя осветяваше най-добре, и тръгна веднага към гардероба. Беше празен и той лесно откри малкото замаскирано отделение на задната му стена. Когато го докосна, подскочи доволен и прокара пръсти през тясното отворче. Но в него имаше само прах.
Всъщност не се беше и надявал да намери нещо, но преди да се посвети на много по-обемната задача да претършува Емините неща в новото й жилище, трябваше да изключи вероятността да е оставила някои лични документи на скрити места в предишния си дом. Надникна зад картините, спомни си как при едно търсене на съкровище тя скри доказателство на гърба на портрета на майка си. Но и там не намери нищо. Претърси всички празни чекмеджета на нейния скрин, надникна под леглото и дори надигна килима. Но нямаше нищо. Не откри дори късче хартия.
Търсенето трябваше да е написано върху къс хартия. Щеше да му е от помощ да знае какво по-точно търси, но инструкциите, с които разполагаше, бяха твърде неопределени. Чарлз Лестър всъщност нямаше представа какво средство е използвал Нед, за да предаде сведенията си. Когато в Конната гвардия отвориха съобщението на Нед, което той бе пратил по Хю Мелтън, намериха само едно писмо до сестрата на Нед. Спецовете по дешифриране на кодове изследваха писмото, но безрезултатно. Единственото заключение, до което можаха да стигнат, беше, че преди да умре, в бързината е допуснал някаква размяна и съобщението, предназначено за Конната гвардия, е било изпратено на лейди Ема.
За Аласдеър тайнствеността, с която обгърнаха търсенето му, беше смешна. Той заяви на Лестър, че най-простото ще е да попитат Ема, дали и запазила последното послание от брат си — онова, което й бе пратил Хю Мелтън. Но предложението му не бе прието. Заради собствената си безопасност лейди Ема не бивало да знае, че притежава нещо толкова опасно, толкова важно за изхода на войната с Бонапарт. Ако осъзнаеше значението на това съобщение, можеше да насочи към него опасно внимание, ако е запомнила например съдържанието му, това би я превърнало в цел за други хора, които също го търсят.
Методите, използвани от тези хора, за да получат информация, са колкото сериозни, толкова и безскрупулни, бе заявил Лестър с вдигнат пръст и като едва ли не се извиняваше. Не спомена впрочем факта, че тя тъй или иначе е изложена на опасността от техните неприятни методи на разпит, независимо от това, дали си спомня, или не за съдържанието на документа. Врагът, ако тя се озове в негови ръце, сигурно няма да й повярва, ако почне да твърди, че не знае нищо. За Аласдеър беше ясно, че Чарлз Лестър не се интересува особено от това, дали Ема ще е добре, или зле. Колкото по-малко хора знаят за важността на този документ, толкова по-добре. Интересуваше го единствено и само това.