Подигравателни искрици, насочени всъщност и срещу самата нея, проблеснаха в очите й. Аласдеър я беше наранил дълбоко, затова го нарани и тя. Раните, които си бяха причинили взаимно преди повече от три години, се оказаха прекалено дълбоки, за да зараснат. Нараняваха се нарочно, в подклаждано от гордостта съперничество, в желанието да видят кой от двамата може да нарани по-дълбоко другия.
Беше си дала време до 14 февруари — да получи дотогава предложение за женитба, а също и да започне любовна връзка. Ако един и същ мъж може да изпълни и двете роли, това ще опрости много нещата, но си бе дала клетва да се омъжи за първия, който й предложи. Този мъж би могъл да изпълнява евентуално и ролята на любовник. Възможното неприятно положение да бъде омъжена за някого, но просто да не може да си представи да дели с него и леглото, беше въпрос, над който Ема предпочиташе сега да не се замисля.
— Мила, Хорейс Пуул ти се поклони — побутна я Мария. Ема вдигна очи. Въпросният джентълмен я гледаше със сияещ поглед и още веднъж й се поклони от отсрещния тротоар.
— Отвратителен тип — измърмори Ема и кимна хладно. — През последните десет години не остана наследничка, около която да не се е навъртал.
— Е, скъпа, знаеш, че трябва да го очакваш. Всички ще те наобиколят като оси мед — каза Мария. — Ще е много уморително, сигурна съм. Но не бива да губиш надежда да намериш човек, комуто богатството ти да не прави никакво впечатление. — И тя потупа утешително Ема по коленете.
Виж, това би означавало наистина да си пожелае луната — каза си Ема, но тайничко промени условията на своето предизвикателство: ще приеме първото предложение на мъж, който не е известен ловец на зестри.
Мария се вгледа в напрегнатото лице на спътничката си и потисна лека въздишка. Досега на Ема не й се бе налагало да се измъчва от това, че я желаят единствено заради наследството й. Бяха минали едва три седмици от първия й сезон на дебютантка, когато се сгодиха с Аласдеър, а след скандалното им скъсване тя се оттегли в провинцията, изглежда, за да изчака скандалът да поутихне, но не определи точна дата за завръщането си в града, а Мария много скоро се отказа да й задава този въпрос.
Мария изпитваше облекчение при мисълта, че тези години на меланхолия в провинцията, изглежда, са отминали за Ема, но беше загрижена все пак за това, как ли ще се справи Ема с обществените последици от богатството си. Тя не понасяше глупаци, имаше необуздан темперамент и ставаше нетърпелива, когато някой се опиташе да я сдържи. Богатството и произходът й щяха да привлекат най-усърдни претенденти дори ако престъпи отново и най-строгите правила на обществото, но този темперамент й бе докарал неприятности още тогава, по време на първия й сезон, дори още преди големия скандал.
Да, онова надбягване с карета с лейди Армстронг… Мария потрепери само като си спомни. Тогава Ема за малко да загуби репутацията си. Последва и онова яздене в конюшнята на Рейнлаг, когато обу панталон и се държа като уличен крадец. Нед и Аласдеър бяха главните виновници за хулиганската й постъпка. И двамата бяха взели дейно участие. Що се отнася до другите им авантюри, дори ако не бяха участвали пряко, бяха я насърчавали за тях. Би трябвало да се надява, че през последните няколко години Ема е станала малко по-умна. Този сезон поне нямаше да бъде поощрявана от Нед и Аласдеър.
Ако Мария можеше да прочете в този миг мислите на Ема, сигурно щеше да получи силен истеричен пристъп. Ема тъкмо мислеше за трудностите, които ще настъпят, ако си вземе любовник. Всичко трябва да е запазено в тайна… от всички, с изключение на Аласдеър естествено. Докато любовниците останеха дискретни, обществото нямаше да обръща внимание на тяхната връзка, особено ако по чудо любовната игра се окаже прелюдия към брак. Двамата с Аласдеър бяха успели връзката им да продължи без сянка от скандал, чак до рязкото скъсване.
Но щеше ли предполагаемият любовник да се окаже и подходящ съпруг?
Когато влезе в спалнята, за да съблече дългото си палто и ръкавиците, Ема си даде сметка, че е някак възбудена. Изпитваше лека екзалтация. За пръв път от месеците след смъртта на Нед. Беше на двайсет и две, прекалено млада, за да се задоволи с лишения от страсти живот на стара мома. Аласдеър, този проклетник, беше прав. Беше се оказало много трудно да живее без любовните игри, които се бяха превърнали постепенно в нейно щастие и физическо здраве. Аласдеър й бе открил радостите на страстта, а който ги познаеше веднъж, не можеше лесно да ги забрави. Но нали можеше да се наслаждава на тези радости и с други. И тя щеше отново да ги изпита.