Но това сигурно не беше единствената причина. Въпреки че не си го призна пред Ема, Аласдеър беше съгласен с нея, че Нед се е надявал, като ги поставя в толкова тясна връзка, приятелят му и неговата сестра отново да се сдобрят. Би се натъжил, ако беше разбрал колко се е лъгал. Аласдеър взе карта и кратка въздишка се изтръгна от устата му.
Както бе очаквал, темата бе подхваната много скоро.
— Чух, че Ема Бомон отново е в града — каза лорд Алвестън и плъзна ролка гвинеи през масата.
— Да, и както навярно също сте чули, според завещанието на брат й сега аз съм неин управител — заяви хладно Аласдеър и заложи сумата си.
— Дяволски трудно положение — забеляза един джентълмен със странно гримирано лице.
— Но защо, Скечли? — попита Аласдеър, вдигнал високо вежди и с глас толкова остър, че с него би могло да се реже стомана.
Виконт Скечли се изчерви под грима си. Резултатът беше странна цветова смесица, установи Аласдеър.
— О, без определена причина… просто така.
Аласдеър наведе глава в знак, че приема с подигравка обяснението и си продължи играта. Настъпи кратко, смутено мълчание, после херцог Бедфорд, който държеше банката, заяви:
— Чувам, че сега тя е богата като Крез.
Аласдеър потвърди думите му с още едно равнодушно кимване.
— Ако изглежда все така добре… — продължи херцогът.
— Повярвайте ми, изглежда — прекъсна го Аласдеър и сложи картите си на масата. — Ръката е моя, джентълмени.
— Все се заричам да не играя с вас, Аласдеър, но после забравям какъв невероятен късмет имате — оплака се лорд Алвестън и хвърли ядосано картите си на масата.
— О, това не е късмет, Джордж — засмя се Аласдеър. — Не можете ли да признаете, че е просто изкуство, въпреки че го виждате?
— Та значи тя си търси съпруг? — не се остави херцогът.
— Коя необвързана жена не го прави? — попита лорд Скечли и тихичко се засмя.
— Вие не участвате ли вече в надпреварата, Аласдеър? — попита направо Алвестън.
Аласдеър изпита облекчение, че въпросът бе най-сетне зададен. Надяваше се, че след като той получи задоволителен отговор, след като той отрече категорично, може да се надява, че на миналото окончателно е сложен край.
— Не, не участвам. Ема и аз се разбрахме, че не си подхождаме. Ще раздавате ли, херцог?
Херцогът взе новото тесте карти, оставено на масата от един прислужник, и се залови да ги разбърква.
— Следователно пътят е широко отворен?
— Да, доколкото ми е известно, така е — потвърди Аласдеър.
— И вие нямате какво да кажете по въпроса? — полюбопитства Скечли.
— Абсолютно нищо. — Аласдеър направи залога си, после смени темата, но се запита неуверено докъде ли ще стигне Ема с нейните предизвикателства. Сигурно все пак не чак толкова далече, че да вземе някое гримирано конте като Скечли за съпруг. Или за любовник! Той погледна през масата и при мисълта, че този натруфен глупак може да докосне с ръце великолепното тяло на Ема, усети, че му се повдига. Не, не беше възможно тя да загуби до такава степен разсъдъка си.
Погледът му се рееше през салона, ярко осветен от свещниците и от кристалите, които отразяваха светлината на множеството свещи. Имаше ли в това помещение мъж, когото би понесъл да види в леглото на Ема? Отговорът му стана веднага ясен. Очевидно беше, че страда от тежък случай на ревност.
— Осмелявам се все пак да твърдя, че вашето мнение ще има голяма тежест за решението на лейди Ема — каза убедено херцогът. — Тъй като сте неин управител, а бяхте и толкова добър приятел на брат й. Та ако решите да се застъпите за някой мъж…
— Лейди Ема има собствена воля — заяви безизразно Аласдеър.
Пол Дьони играеше предпазливо, както е редно за не много богат човек. Всички проявяваха разбиране за статуса му на емигрант, а богат емигрант беше рядкост. Той не направи никаква забележка по темата Ема Бомон и никой не забеляза мълчанието му. В края на краищата никой не очакваше той да коментира разговор за хора, които изобщо не познава. И никой не би допуснал колко бързи сметки се правеха сега зад това гладко тъмно чело. Ако лейди Ема Бомон бъде обсадена от женихи, той би могъл лесно да се присъедини към тях.
— Ще се връщате ли на Албермарл стрийт, лорд Аласдеър? — попита той, когато играта край масата рано приключи. — Мога ли да ви придружа до в къщи?