— Но, разбира се. — Аласдеър си взе чаша шампанско от подноса на един лакей. — Дайте ми още половин час. Тук има някои хора, с които тази вечер още не съм разговарял. — Той прекоси салона с чашата в ръка, за да подчертае, че Аласдеър Чейс не се интересува само от Ема Бомон. А унижението отпреди три години е забравено. След това откри Пол Дьони — седнал в една прозоречна ниша, от която се виждаше тъмната Сейнт Джеймс стрийт, той четеше списание.
— Надявам се, че няма да го сметнете за нахалство от моя страна, ако ви помоля да ми помогнете да вляза в това общество — попита предпазливо мосьо Дьони, докато вървяха по Пикадили.
Аласдеър го изгледа внимателно.
— Навярно си търсите и богата съпруга, Дьони? — попита той.
Пол успя да се престори на леко смутен.
— Не непременно… но положението ми е малко… е да, малко притеснено, ако мога да се изразя така.
Аласдеър сви рамене.
— Не повече отколкото това на мнозина други, бих казал.
— Може и да не е. Но тази лейди Ема, питам се… — Той се изкашля леко. — Запитах се дали бихте могли да го уредите да й бъда представен. Но само ако нямате нищо против, разбира се.
Аласдеър изпита остра болка някъде в гърдите. Първо Бедфорд, а сега този емигрант. Виждаха го, изглежда, като сводник, който ще избира сред потенциални женихи и любовници за една жена, въпреки че той току-що бе установил, че не понася дори мисълта тя да принадлежи на друг освен него.
— Бих ви предложил да помолите принцеса Естерхази да ви представи — каза той. — Нямам намерение в скоро време да посетя лейди Ема.
Пол Дьони прие мълчаливо отговора, но мислите му препускаха. Беше доловил внезапната напрегнатост на лорд Аласдеър на масата за игра, щом се заговори за възможен брак на лейди Ема. Не се издаде, но нищо не остана скрито за окото и ухото на мъж, обучен тъкмо в това, да долавя и най-слабата реакция, и най-лекото колебание. По всяка вероятност Комендантът е бил зле информиран. Каквато и да беше връзката между лейди Ема Бомон и лорд Аласдеър Чейс, не изглеждаше да е много обикновена връзка. Лорд Аласдеър беше управител на нейните имоти и дали това не беше причина за разногласия между тях? Но каквато и да беше причината за притеснението на лорд Аласдеър, тя нямаше да е от полза за собствените му планове. Щеше да се наложи да намери друг път към целта си.
— Много си разсеяна тази заран, скъпа — заяви Мария, натопи късче препечена филийка в чашата си и пъхна мекото парченце в уста.
Ема гризеше края на пачето перо, после задраска редовете, които бе написала на листа. Остави листа и перото и се залови отново за закуската.
— Налага се да се занимая днес с много мъчителен проблем — заяви тя неопределено.
— О, не мога ли да помогна? — възкликна Мария и натопи още едно парче в чая си.
Ема поклати глава.
— Не, не мисля — отговори тя с леко лукавство. Наблюдаваше с известно учудване как Мария закусва с препечено хлебче и чай, докато тя отпиваше от кафето си и поглъщаше съдържанието на чиния с бекон и гъби.
— Тази заран първото ни посещение трябва да е при принцеса Естерхази, така смятам — каза Мария, следвайки собствените си мисли. — Следващият благотворителен бал при Алмак е на петнайсети и трябва да се погрижим да си получим билетите навреме. Мисля, че балната рокля от тюркоазен сатен, гарнирана с воал със цвета на слонова кост, ще е чудесна за този бал, не си ли съгласна, миличка?
— Ммм — измърмори Ема и се залови пак за писмото.
— Роклята от креп с бронзов цвят също ти стои добре — продължи Мария, без да обръща внимание, че я слушат разсеяно въпреки важността на темата. — Питам се дали златотъканият шал няма да е особено елегантен като аксесоар. Трябва да помолиш Матилда да ти го приготви, скъпа. Пък после ще решим.
— Ммм — беше отговорът на Ема и тя сложи точка след последния ред на посланието си. — Тя развя листа във въздуха, за да изсъхне мастилото, после го сгъна грижливо. — Трябва първо да изпратя това, Мария. Искаш ли да поръчам колата за след половин час?
— Да, ако успееш дотогава да си готова — съгласи се с известно съмнение Мария. Както винаги, с изключение на дните, когато закусваше рано преди лов, Ема беше слязла и сега само по пеньоар върху нощницата.
Ема се засмя на забележката.
— След двайсет минути съм готова. — Тя изтича от стаята и остави Мария с чая и филийките й.
Удържа си на думата и след по-малко от половин час отново беше долу и тъкмо си слагаше лилави ръкавици.
— Изпратихте ли писмото, Харис?