— Да, госпожо. Бодли веднага отиде да го занесе. Ландото е вече пред вратата.
— Ето ме… ето ме — изтананика Мария, която тъкмо слизаше по стълбата. — Хубава работа, сигурна бях, че ще съм готова преди теб, Ема. Оставаше ми само да си сложа шапката и да си взема ръкавиците, а ти дори не беше почнала да се обличаш. — Докато говореше, огледа с одобрение роклята на Ема, после забърза към вратата. — Изборът ти на тази тъмносиня рокля за разходката е много сполучлив — каза тя, след като слугата й помогна да се качи в ландото.
Ема се качи след нея и се остави да я обгърне непрекъснатият бъбрив поток от незначителни приказки, с който я заливаше Мария. Мария рядко настояваше за отговор на някоя своя забележка и Ема отдавна беше свикнала да се преструва, че я слуша учтиво какво си приказва, но следваше всъщност хода на собствените си мисли. В момента те се въртяха само около коне.
Австрийският посланик и съпругата му живееха в представителна къща-близнак на Бъркли скуеър. Принцеса Естерхази посрещна гостенките си в салон на горния етаж, от който човек можеше да се любува на градините наоколо.
— Мария Уидърспун — зарадва се тя с жизнерадостен смях. — От месеци не съм ви срещала в града. Ще останете ли за целия сезон? — Тя не изчака отговор, а се обърна веднага към Ема. Присви леко тъмните си вежди. — Лейди Ема, приемете съболезнованията ми за смъртта на вашия брат.
— Благодаря, госпожо — поклони се Ема. Не й убегна, че проницателният поглед на домакинята е малко замислен.
— Предполагам, че сте решила да не спазвате пълен траур — забеляза принцесата.
— Моят брат беше против — отговори Ема.
— А-а, младите хора в наше време… проявяват толкова малко уважение към общоприетите норми — заяви благородничката.
— Много сте строга, принцесо — пристъпи по-близо Мария. — Ема преживя дълги месеци съкрушена от скръб. Но такова беше настойчивото желание на скъпия Нед… в неговото завещание — допълни тя, послъгвайки, но много убедително. — Той пожела Ема да подреди собствен дом веднага щом лорд и лейди Грантли се настанят в господарската къща на семейство Грантли.
Принцесата кимна. Проницателните й очи продължаваха да оглеждат Ема и Ема можеше сякаш да чуе мислите й, приблизително такива: Двеста хиляди фунта! Не са за пренебрегване, не, честна дума, не са. Заради такова богатство човек може да затвори очи за много неща.
— Е — заяви най-сетне принцеса Естерхази — трябва на всяка цена да ви изпратя билети за Алмак, нали? Ще ги получите още този следобед. Живеете, както чух, на Маунт стрийт, нали?
— Да, една много приятна къща — намеси се Мария. — Лорд Аласдеър Чейс, управителят на имотите на Ема, я нае за нея.
— Ах, да, лорд Аласдеър! — повтори домакинята. Погледът й стана още по-пронизващ и на гостенките им стана ясно, че тя си мисли за някогашния скандал.
— Лорд Аласдеър е много стар и предан приятел — натърти убедено Мария и погледна строго домакинята в очите.
Всяка забележка, която принцесата би искала да направи, остана неизречена, защото в този миг домакинът извести за пристигането на лейди Сафтън и сина й, лорд Моринюкс. Двамата бяха последвани от лейди Дръмон и трите й дъщери, тъй че много скоро в салона закипя оживен разговор. Мария се озова в свои води и не последва ново притеснение на тема някогашни скандали. Завръщането на Ема в обществото не даде никому повод за нови забележки, но тя чу все пак как лейди Дръмон прошепна на лейди Сафтън:
— Истина ли е? Двеста хиляди фунта?
— Мисля, че е точно така — беше отговорът. — Как е възможно още да не е омъжена? Изглежда много добре… въпреки че за вкуса на един или друг може да е твърде висока и слаба. Е, при такова богатство един мъж може да си затвори очите за някои недостатъци.
— Може да е капризна — предположи лейди Дръмон. — Личи, че е с високо самомнение, не намирате ли… пък и след скандала…
Ема се отдалечи от двете дами, ушите й пламтяха. Беше й толкова неприятно да говорят за нея по този начин, макар да знаеше отнапред, че ще е неизбежно.
— Господин Пол Дьони, госпожо — обяви икономът от вратата и Ема погледна към новодошлия. Беше среден на ръст, с черна къдрава коса, приятна глава, много тъмните очи блестяха на лице с маслинен цвят на кожата. Той се поклони на домакинята с жест, който явно подхождаше на твърде екзотичната му външност и заговори със съвсем слаб, но все пак доловим акцент.
— Принцесо, дойдох да ви изразя уважението си. Мисля, че баща ми е писал на вашия съпруг. — Той вдигна ръката на принцесата до устните си и елегантно я целуна.
— О да, спомням си. Някаква семейна връзка… чрез една леля, нали? — И тя се усмихна доброжелателно на този доста представителен мъж.