— Значи мога да дойда да ви видя?
— Да, заповядайте, — усмихна му се приятелски тя. — Мария е чудесна компаньонка. Бди над мен като същинска квачка — добави тя.
— Това е утеха за мен — заяви Пол сериозно, но изразът в очите му явно противоречеше на казаното.
— Така и трябва да бъде, сър — засмя се Ема. — Желая ви приятен ден.
Тя се сбогува и осъзна, че я обзема прилив на радост, чувство, което беше свързвала досега само с музиката, танци до зори или особено приятна езда с кучетата… или още с някое бурно скарване с Нед и Аласдеър.
— Питам се дали господин Дьони е наистина добра компания за теб — каза си Мария, когато вече бяха седнали в ландото.
— Роднина е на принцеса Естерхази, Мария. Как може да не е подходяща компания за мен? — Ема пъхна ръце в самурения си маншон, защото откъм ъгъла на Кързън стрийт ги лъхна леден вятър.
— Не зная, скъпа. Но в него има нещо, което някак не ми се нрави.
— Глупости, Мария — заяви меко Ема. — В най-скоро време ще го срещаме навсякъде. Мислиш ли, че принцеса Естерхази ще му откаже билет за Алмак?
— Предполагам, че няма. — Въпреки всичко Мария не беше убедена и беше необичайно мълчалива из целия път до Маунт стрийт.
Вече вкъщи, Ема свали маншона и ръкавиците и се запъти с енергична крачка към музикалния салон. Докато вървеше, извади иглата от кадифената си шапка, подаде и двете на внимателния слуга. Усещаше познато желание.
— Ще се поупражнявам малко, Мария.
Мария беше наясно, че сигурно няма да види Ема чак до вечерта.
5
— Добър ден, Харис. Лейди Ема вкъщи ли си е? — Аласдеър прекрачи през ниските стъпала в хола. — Аха, вече я чувам. — Той кимна към музикалния салон и наведе глава встрани. — Изглежда е в добро настроение — забеляза той, хвърли камшика си на една маса и позволи на слугата да му помогне да си свали палтото.
— Да, сър — отвърна Харис. — Беше иконом в дома на семейство Грантли от раждането на Нед и разбра отлично мисълта на Аласдеър. Лейди Ема свиреше ария от Вълшебната флейта. Свиреше Моцарт винаги когато беше в много добро настроение.
Аласдеър се ухили и прекоси хола до вратата в дъното. Отвори я тихичко и се вмъкна в салона, затвори безшумно вратата зад себе си. После застана неподвижно и се заслуша с критично, но и одобряващо ухо. Един свещник хвърляше светлина върху нотите, но светлината му избледняваше пред зимното слънце, проникващо през високите френски прозорци, които гледаха към оградената със зид градина зад къщата.
Ема си беше направила една от новите класически фризури, сребърна лента обрамчваше челото й, косата и се спускаше отстрани над ушите, а отзад беше вдигната високо. Тънката й шия беше леко приведена напред и погледът на Аласдеър се прикова към извивката, преминаваща от главата под яката на същата рокля, която беше сложила за посещенията сутринта.
Той пристъпи напред, подвластен на подтик, на който не можеше да устои. Тя беше така потънала в музиката, че не чу стъпките му върху дебелия оксминстерски килим. Той наведе глава и я целуна леко по тила, сложи ръце на чудесната извивка на раменете й.
Ръцете на Ема спряха, главата й се наведе, сякаш много натежала, напред, въпреки че целувката беше само лек като дъх допир на устните му.
— Прости ми — каза Аласдеър, още преди тя да отвори уста. Дръпна ръце от раменете й. — Ужасих те, разбирам, но просто не можех да устоя. — Гласът му звучеше уж лековато и подигравателно, сякаш случилото се току що беше просто нещо ежедневно.
Ема вдигна глава и се изправи. Усещаше тила си топъл и потръпващ. Изгледа го мълчаливо през рамо. Аласдеър й подари разкаяна усмивка.
— Нали знаеш, никога не съм могъл да устоявам на тила ти.
— Недей! — каза тя сподавено. — За бога, не, Аласдеър!
Той вдигна умиротворяващо ръце.
— Нищо не се е случило — каза той. — Чуй ме, нещо ми мина през ума, докато ти свиреше. Нека седна. — Той й направи знак да се поотмести на пейката пред пианото, за да му стори място. — Правиш малко пресилена пауза между тези ноти… ето тук… и още веднъж тук. — Той изсвири с една ръка няколко ноти, а с другата отмерваше такта. — Нали разбираш? А после, когато Папагено влиза… ето тук… темпото се засилва, прави разговора още по-оживен.
Ема кимна.
— Питам се само защо Моцарт не се е сетил — засмя се тя. Аласдеър се засмя тихичко.
— Всяко изкуство е отворено за индивидуална интерпретация. Изпей го, да чуем как звучи. — Той прокара пръсти по клавишите, после засвири.