Ема се поколеба секунда, после запя. Имаше алтов глас, добре школуван, със съвършено звучене, но тя самата твърдеше, че му липсвала истинска сила. Но и тя, както и Аласдеър, беше перфекционист. И двамата преценяваха собствените си постижения не по-малко критично от другите хора. Но да пеят тази ария, беше истинска радост, тя преливаше от слънчева светлина и смях и Ема подкани с гласа си Аласдеър да я съпровожда. Когато той встъпи с приятния си тенор, Ема затвори очи и се потопи в чистото щастие да създава толкова прекрасни тонове с човек, който така съвършено й подхожда и е преизпълнен от същото щастие.
Тя издържа последната нота, гласът й продължаваше да звучи и когато пръстите на Аласдеър вече почиваха върху клавишите и собственият му глас бе замлъкнал. Нотата отзвуча бавно, издържана със съвършенство, а последвалата тишина сякаш продължаваше да е изпълнена от сладостта на нейния глас, секунди след като нотата бе отзвучала.
Аласдеър свали ръце от клавишите.
— Гласът ти е станал много по-силен от последния път, когато те чух да пееш.
— Гласът ми сега е по-добре школуван — каза тя и стана от пейката, защото след като музиката отзвуча, осъзна, че бедрото на Аласдеър се притиска в нейното.
— Продължила си да работиш с Рудолфо?
— Да, две лета. Той дойде в имението, живя при нас и подлуди всички слуги с дребнавостта си. Фанатик е на тема собственото си здраве. Но и невероятен учител по пеене. — Тя оправи няколко свещи върху плота на камината, подреди няколко нотни листа, очите й сновяха безпокойно наоколо и не можеше да накара пръстите си да спрат да треперят.
Аласдеър се обърна на пейката и известно време я наблюдава.
— Та защо си искала да ме видиш?
Тревогата на Ема понамаля.
— Коне — заяви тя. — Имам желание да купя двуколка и два коня. А да, и един ездитен кон — добави тя. Леля Хестър реши, че всичките ми коне били част от имението. — Очите й пръскаха златен огън, докато си го спомняше възмутена.
— Проклетата дърта коза! — възкликна Аласдеър. — Тя да не би да може да ги язди тия коне?
— Не, разбира се че не — каза подигравателно Ема. — С удоволствие бих я погледала как се опитва. Биха я хвърлили на земята още преди да е излязла от конюшнята. Но така или иначе всички коне трябвало да останат в имението. — Тя стисна здраво устни и впери за няколко минути през прозореца невиждащ поглед в градината.
— Ти не можеш ли да ги изискаш?
— Ако мислиш, че са били безспорно мои коне… Подаръци от Нед или нещо такова… не. Спокойно погледнато, дъртата коза е права. Те наистина са част от имението. — Тя замълча, свила ръце в юмруци, но после побърза да продължи. — Затова имам намерение да си създам собствена конюшня. — Тя се обърна към него и попита, явно готова да се бори: — Надявам се, че нямаш нищо против?
— Не, защо? — отговори приятелски Аласдеър, без да обръща внимание на войнствените нотки в гласа й, защото предположи, че този път не са отправени към него. Ако леля Хестър беше в този миг в стаята, щеше да посочи истинската им цел.
Ема се поизчерви, после продължи малко по-спокойно.
— Трябваш ми, за да ме придружиш до Талтърсалс и да купим конете. Зная, че не мога да отида там сама.
— Ти изобщо не бива да се появяваш при Талт — заяви Аласдеър и извади от джоба си лакирана кутийка за енфие. — Защото, скъпа Ема, при Талт не ходят жени.
Ема го зяпаше обезсърчена.
— Но нали ходихме веднъж с теб и Нед.
— Мили боже! — възкликна той сериозно. — И къде ли ни е бил тогава умът. Не, абсолютно е невъзможно!
— Аласдеър, ти ми се подиграваш — обвини го тя. Беше й направо невъзможно да си представи, че Аласдеър дава пет пари за някакви безсмислени правила. Не беше възможно за три години толкова да се е променил.
— Не, честна дума, не — възрази енергично той, но Ема умееше да чете в него като в книга и не й убегнаха малките пламъчетата в очите му.
— Не говори глупости — заяви тя решително. — Много добре знаеш, че макар да е необичайно една дама да купува сама конете си, от гледна точка на условностите не е и невъзможно. Разбира се, ако имам подходящ придружител. А кой може да е по-подходящ от моят управител?
— Е, значи ставам все пак за нещо — каза той, отвори кутийката и взе с палец и показалец щипка енфие. Гледаше я изпод спуснатите клепачи, на устните му се появи иронична усмивка.
— След като ми се налага да се задоволя засега с тебе, мога наистина да извлека полза — парира бързо Ема. — Ще благоволиш ли да останеш за миг сериозен? Имаш ли възможност да ме придружиш веднага до Талтърсалс?