— Внимавайте за конете си, Джулия! — спря я рязко Аласдеър. Лейди Мелроуз беше отпуснала, без да иска, ръце и конете й напираха да тръгнат.
Тя дръпна със силна ръка юздите.
— Толкова зле дресирани кранти!
— На лошият майстор все другите му криви — измърмори Ема под нос и се усмихна приятелски.
Лейди Мелроуз пламна и присви устни. Обърна се подчертано към Аласдеър и го помоли с меденосладък, ласкаещ глас:
— Аласдеър, ще дойдете в най-скоро време да ме видите, нали? Започвате да ми липсвате, дори ако не ви видя само няколко дена. Довечера… — присви тя капризно устни… — ще ви очаквам тази вечер. И да не ме разочаровате.
Аласдеър се поклони още веднъж, но в погледа му имаше нещо, което леко смути лейди Мелроуз. Видя стоманено-хладен поглед, какъвто досега не бе срещала. Беше толкова сигурна в Аласдеър, достатъчно сигурна, за да си достави удоволствието да го позакачи за неприятното положение, в което се беше озовал, достатъчно сигурна, за да се зарадва на възможността да жегне жената, която го беше пренебрегнала и която той сега несъмнено мразеше. През последните шест месеца той беше неин любовник и лейди Мелроуз беше сигурна, че може да го върти на малкото си пръстче. Но стоманеният израз на очите му я разтревожи.
Тя отвърна на поздрава.
— Приятен ден, лейди Ема — сбогува се тя и направи усилие да прозвучи приятелски. — Сигурна съм, че отново ще се видим в града. И тъй, не забравяйте, че разчитам на вас, Аласдеър. — Тя хвана юздите, изплющя с камшика и подкара жребците си.
— Тези коне трябва да имат много яки муцуни — каза Ема и гневът й на собственичка на коне надви над всяка друга реакция по повод най-новата победа на Аласдеър. — Как само ги дръпна! Горките животни.
— Има ръце на коняр — съгласи се Аласдеър и подкара своите коне. — Като ездачка стойката й е ужасна. Ще я засенчиш още в мига, в който се появиш в парка на кон или в двуколка.
— Да я засенча ли? Изобщо не си представям защо трябва да правя нещо толкова вулгарно — заяви хладно Ема. — Какво ме засяга мен начинът, по който лейди Мелроуз язди или кара кола… или върши нещо друго — добави тя, но веднага съжали за ядната си забележка.
Аласдеър я погледна и на лицето му отново се бе изписал сарказъм.
— Още нещо? Какво искаш да кажеш с това, сладка моя? Нали нямаш предвид… — и той вдигна високо вежда.
— О, ако си въобразяваш, че можеш да ме изкараш от равновесие, Аласдеър Чейс, ще трябва да положиш повече усилия! — заяви сухо Ема. — Ако мислиш, че мога да се почувствам уязвена от някаква любвеобилна дама, много се лъжеш, приятелю мой.
— Ей, я по-кротко. Май стигнахме твърде далеч — чу се как измърмори Джеми от мястото си. Беше седял при толкова дълго и при най-различни обстоятелства зад тези двамата, по време на тъй наречените добри стари дни, че беше свикнал с импулсивните им дрънканици. Но горчивината, с която двамата разговаряха сега, беше нещо ново.
Забележката му остана без отговор. Аласдеър въздъхна дълбоко, после изрече с глас, който издаваше потиснато с мъка нетърпение и яд:
— Не зная какво си очаквала, Ема. Или мислиш, че съм станал на двайсет и осем, като съм водил монашески живот?
Ема с бореше с пристъп на гневно недоверие. Той все още не разбираше!
— Не съм очаквала да си съперничиш с херцог Кларънс и господин Джордън — заяви тя с треперещ глас. — Предан баща, любещ…
— Ема, за бога! — прекъсна я той. — Това е минало. Защо не можеш най-сетне да го загърбиш?
Ема се задъхваше.
— Как може да е минало? Как бих могла изобщо да забравя такава измама… такова разочарование? Да беше ми казал… поне нещо да ми беше казал, вместо да ме оставяш сама да го открия и то по толкова ужасен, унизителен начин? Защо не ми го каза?
Аласдеър подкара, без дума да каже, конете по Апели гейт. Защо не й беше казал? Разбира се, че трябваше да го направи, но то преобърне ли се колата, пътища много. Поуката дойде твърде късно. Не разказа нищо на Ема, защото се боеше. Вместо да признае страха си, той си внуши, че това не я засяга. Излишно беше да го разбира. Нямаше нищо общо с нея и нямаше да има. Можеше да раздели живота си на отделни части и нямаше причина обстоятелствата на едната част да засегнат друга.