Божи милостиви, оказа се толкова незрял… неопитен, арогантен глупак. Но не само той беше направил грешка. Ема беше не по-малко виновна за ужасния провал. Тя просто не пожела да се вслуша в разумни аргументи.
— Да, беше грешка, признавам — каза той най-сетне. — Но като си мисля сега каква беше твоята реакция, грешката ми изглежда простима.
Ема седеше тихо, стиснала в скута треперещи ръце. Как можеше той просто да се отказва да проумее защо е реагирала по такъв начин? Дори сега се отказваше да разбере. Как не може да проумее колко измамена се е почувствала? Колко дълбоко обидена? Та нали трябваше да са приятели, а не само любовници. Беше му посветила целия си живот, а той не бе я сметнал достойна дори за достатъчно доверие… не беше сметнал за необходимо да й разкаже толкова важно нещо от своя живот.
— Тогава няма какво повече да си кажем. — Дори докато изговаряше тези думи, съзнаваше, че е продължила да се надява някой ден да се окажат в състояние да заговорят открито за миналото си. Вярвала е, че трите години раздяла са накарали Аласдеър да проумее защо е постъпила както бе постъпила. Надявала се е, че ще могат даже да си простят. Но беше градила върху тези надежди само въздушни кули. Аласдеър изобщо не съжаляваше за нищо. Вярваше и до днес, че е постъпил разумно и непростимо е нейното поведение.
Кавгата им не беше излекувала поне някои рани, напротив, беше задълбочила пропастта между тях. Някогашното им разбирателство беше изчезнало, но вместо пламенния гняв, който Ема бе изпитвала и който бе уталожвал донякъде болката й, сега, възвърнеше ли се предишната болка, тя предизвикваше вече само мрачна депресия.
Седеше мълчаливо до него, доволна, че сред шумния хаос на Пикадили нямаха никаква възможност за разговор. Аласдеър беше погълнат от необходимостта да сдържа нервния си кон в обкръжение, способно да изнерви и най-добре дресираното животно. Кучета лаеха, търговци хвалеха стоката си, железни колела кънтяха по паважа. Срещу тях се зададе огромна старомодна каляска, возилото нямаше дори пружини и се клатеше застрашително на колелата си, конете бяха запотени и се напрягаха сякаш отдавна са на път.
Кочияшът дръпна юздите и спря впряга, за да може Аласдеър да отмине с нервните си коне. Каруцарят на товарна платформа, следваща зад каляската, се оказа изненадан и тежките му коне забиха муцуни в задницата на каляската, преди каруцарят да успее да ги спре. Един от конете отметна високо глава и зацвили протестиращо, темпераментният водещ кон на Аласдеър обели очи и се задърпа силно встрани.
Джеми скочи от мястото си и изтича при коня. Аласдеър беше свил съсредоточено устни, ръцете му в елегантни ръкавици опъваха юздите, той сдържаше безмълвно и решително коня, който се озърташе диво наоколо си, докато не го върна на мястото му, за да може неговото ландо да мине благополучно покрай впряга на каляската и на платформата.
Въпреки гневното си отчаяние Ема можеше само да го поздрави, въпреки че не произнесе нищо на глас. Тя не би успяла да се измъкне невредима от цялата тази бъркотия. Продължи да мълчи и единствената й ясна мисъл беше абсолютната увереност, че ще си възвърне душевното равновесие едва когато Аласдеър изчезне отново от живота й. Имаше само един логичен път да го постигне.
Аласдеър вкара колата в двора на конюшните Талт, сочи на земята и подаде юздите на Джеми. Вдигна високо ръка да помогне на Ема да слезе в покрития с калдъръм двор. Тя пренебрегна подадената ръка и скочи сама от колата, после си оправи полата и се огледа любопитно.
В Талтърсалс беше ден за разплащане и дворът беше пълен с мъже, дошли да си платят дълговете от конните надбягвания и аукционите. Ема вирна леко брадичка, като разбра колко голямо внимание е привлякло нейното присъствие. Главите се обърнаха към нея, хората взеха да си шушукат, а някои мъже я оглеждаха през моноклите си.
— Ела — подкани я с равен глас Аласдеър. После сложи ръка на гърба й. — Конете от завода Честертън са в следващия двор. — И той я заведе до една арка в края на двора.
Влязоха в огромна конюшня, обградена от три страни с преградки за животните. Щом ги зърна, един мъж с кожен панталон и зелена жилетка излезе от помещението за оседлаване. Хвърли към Ема невярващ поглед, после се обърна с нескрито облекчение към нейния спътник.
— Лорд Аласдеър, с какво мога да ви бъда полезен?
— Лейди Ема има намерение да купи два впрегатни и един ездитен кон — отговори Аласдеър. — Двата скопени жребци от завода на лорд Честертън още ли са за продан?
— Трябва да бъдат продадени утре на търг, сър — отвърна Джон Талтърсалс и се почеса по брадичката. — Съмнявам се дали негово превъзходителство би склонил да ги продаде преди търга за по-малко от триста и петдесет.