— Хм. Бихме желали първо да ги видим. — Аласдеър пъхна ръка под лакътя на Ема. — Бих казал, че цената им е двеста седемдесет и пет. Но нека видим.
Ема разбра, че няма да участва в пазарлъка и това не я разсърди. Беше й интересно, макар и малко дразнещо, да установи, че преди три години щеше да й достави удоволствие да я зяпат и да я съдят заради присъствието й тук, но днес се усещаше само не на мястото си.
Докараха жребците и ги подгониха из двора, за да могат да ги преценят и в движение.
— Те са добре дресиран чифт, лорд Аласдеър, отбеляза Джон Талтърсалс. — Освен това са прекрасни.
— Да, наистина — съгласи се с него Ема и във възторга си изобщо забрави, че трябва да се въздържа. — Какво ще кажеш, Аласдеър?
— Можете ли да ни предложите и нещо друго, Талтърсалс? — попита Аласдеър.
Търговецът беше явно разочарован.
— Нищо, което да може да се сравни с тези два тука, сър.
— Покажете ми все пак.
Ема не проявяваше интерес към други предложения на търговеца, предположи, че това важи и за Аласдеър. Ако просто търсеше начин да свали цената, тя не го одобряваше. Сякаш петдесет или дори сто фунта могат да имат за нея някакво значение. Но трябваше да си държи устата и да не му разваля играта, защото сега Аласдеър решаваше въпроса, впрочем и този за нейните финанси.
— Та това е лейди Ема, нали?
Тя се обърна на познатия глас.
— Мосьо Дьони, добър ден — усмихна се тя топло и му протегна ръка. — Познавате ли лорд Аласдеър Чейс? — Тя се обърна към Аласдеър и обясни: — Запознах се с господин Дьони тази сутрин у принцеса Естерхази.
— Лорд Аласдеър и аз сме съседи — каза Пол и кимна приятелски на Аласдеър. — Каква изненада да ви срещна тук, лейди Ема.
— Малко е необичайно наистина — съгласи се тя и се опита да изглежда леко отегчена. — Но трябва да ви кажа, че държа сама да купувам конете си.
— Много правилно — одобри енергично той. — Кой истински познавач… или по-точно коя истинска познавачка на коне… не би го желала? Толкова е глупаво да се мисли, че една жена би взела по-неправилно решение от мъж.
Ема му хвърли сияещ поглед.
— Просветени възгледи като вашите са наистина радостни. Не си ли съгласен, Аласдеър?
Аласдеър, който тъкмо си мислеше, че Пол Дьони не си е губил времето в желанието да бъде представен на Ема, отговори уклончиво, а после попита:
— И вие ли ще купувате, Дьони?
— Да, ездитен кон. — Досега вземах един под наем, но такива коне имат толкова корава муцуна, че реших — по-добре да си купя свой.
Джон Талтърсалс пъхна два пръста в уста и силно изсвири. Мъж с платнена престилка дотича от помещението за оседлаване.
— Покажи на господина конете в преградки шеста и десета — заповяда му търговецът. — Ако благоволите да последвате Джед, сър, той ще ви покаже с какво разполагаме.
— О, ще дойда с вас — побърза да каже Ема. — С удоволствие бих видяла и ездитните коне. Аласдеър, според мен жребците са идеални. Зная, че нямаш нужда от мен, докато уреждаш сметката. — Тя хвана с радостен смях Пол под ръка и двамата последваха коняря.
Аласдеър гледаше подире им, няколко секунди остана безмълвен, шокиран от безсрамието й. Третираше го като управител или съдебен чиновник, предоставяше му да завърши сделката, сякаш затова му се плаща, докато тя се отдалечи царствено с новия си приятел.
— Та какво ще кажете, лорд Аласдеър?
Аласдеър забеляза, че търговецът го гледа някак нерешително, имаше известно подозрение и за причината. Изразът на собственото му лице в този миг едва ли беше приятелско.
— Не давам повече от триста — отряза той. Ако Ема не получи тези коне, ами така да е.
Джон Талтърсалс се чешеше по брадичката и изсипа куп приказки на тема, че трябва да обмисли предложението, а после заяви колебливо:
— Трудно е да се пазари човек с вас, сър.
Аласдеър не можа да подтисне лека усмивка.
— Хайде, Джон, много добре знаете, че лорд Честертън ви е поръчал да приемете триста фунта преди търга.
— Той ли ви го каза? — въздъхна Талтърсалс. — Тези джентълмени наистина не желаят да ме оставят аз да си оправям търговията.
— Лорд Честертън би предпочел да знае, че конете му са в добри ръце, вместо да ги пробута на някой гешефтар — утеши го Аласдеър. — Хайде да идем в кантората, там ще ви дам банковата полица.
— Лейди Ема ще купи ли и ездитен кон, сър?
След това напомняне, изразът на Аласдеър престана да е приятелски.
— Какво можете да предложите?
— Хубава кобилка и много симпатична. — Очите на търговеца светнаха от възхита. — Много е темпераментна… но предполагам, че дамата ще може да се справя с нея.