Тя привлича мъжете като магнит, обещаващ наслада, мислеше си той сега жлъчно. Наблюдаваше това още от деня, в който тя за пръв път си направи фризура с високо вдигната коса. Като се почне от синовете на провинциалните земевладелци и благородници та чак до младоците, които я обкръжаваха при първия й сезон на дебютантка, всички бяха покорени от нея. Дори след като оповестиха годежа си, тя не престана да се движи сред рояк упорити ухажори. Сега щеше да е същото. Като се прибавят и двестате хиляди фунта.
Аласдеър знаеше, че бликащата жизнерадост на Ема, честите й леки флиртове са за нея нещо напълно естествено. Беше прекалено умна, находчива и независима, за да крие интелигентността си. На някои това не им харесваше, други бяха възхитени. От самото начало дори в начина, по който бъбреше, се долавяше скрит подтекст на предизвикателно съперничество. Тъкмо той бе отключил сексуалната им връзка. Беше тясно свързан с чувствената наслада, която стана за нея толкова важна, когато порасна.
Наистина ли беше толкова важна? Или продължаваше да бъде? При този въпрос той сякаш се вцепени. Дали скарването им не беше толкова бурно, защото бе послужило за отдушник на вълните желание, които продължаваха да се надигат между тях със същата сила и сега?
Боже милостиви! Аласдеър изруга тихо. За него беше точно така. Сега го виждаше съвсем ясно, като мъж, който е разбрал. От нейна страна не беше само пристъп на недоволство. А той все още искаше да я има само за себе си. Още не се беше съвзел от страстта си… от любовта си… към тази невъзможна жена. Дали и Ема не е все още объркана? Това ли е причината за нейната агресивност? Но ако е така, какво трябва да направи, за да й помогне да го проумее?
Невъзможно е тя да има намерение да вкара Пол Дьони в леглото си. Сигурно е празна закана… или обещание… или нещо подобно.
Словоохотлив емигрант, тръгнал да си търси богата жена! Беше приемлив, произходът му добър, е, нямаше бляскава външност, но притежаваше известна притегателна сила, а също и желязна воля. Ако Ема е решила в най-скоро време да си хване съпруг, Пол Дьони просто й е паднал в скута като презряла праскова.
А що се отнася до любовника! Аласдеър си даде сметка, че скърца със зъби. Реакция, която го вбеси не по-малко от факта, че ревящото зеленооко чудовище на ревността го държеше в ноктите си.
Щом Ема търси кавга, ще й даде повод, реши той с мрачно задоволство. Ще сложи на пътя й някои сериозни препятствия. Ема и Пол Дьони ще преживеят някои изненади.
Той прекоси Чизуик. Беше тъмно и улиците в това изостанало село не бяха осветени, като се изключи светлината от прозорците на къщите. Насочи конете по тесен път между варосани бели къщи, които създаваха впечатление за добруване и дръпна юздите пред портата на една къща в края на пътя, който опираше там в зелените ниви. Няколко сайванта и други постройки подсказваха, че е в малка ферма.
— Ще върна конете в „Червения лъв“ и ще ги настаня там — каза Джеми и думите му бяха колкото въпрос, толкова и предвидено решение. При посещенията си в Чизуик господарят му се бавеше обикновено доста часове.
— Да, и си поръчай нещо за хапване. — Аласдеър скочи от колата. — Ще те намеря, когато реша да се прибирам.
Джеми вдигна ръка за поздрав, после пое юздите и камшика, покатери се на капрата и подкара колата по тесния път.
Аласдеър отвори малката порта и тръгна по тясната пътечка към къщата. Пердетата на прозорците отпред бяха спуснати, но през тях се процеждаше светлина. Той вдигна ръка да удари с чукчето по вратата.
Но вратата се отвори още преди да успее да го стори. Високо, слабо към деветгодишно момче стоеше пред него и го наблюдаваше сериозно със зелените си очи.
— Добър вечер, сър — каза то учтиво. — Чух че портата изскърца. Трябва да се смаже.
— Тими, кой е? — извика глас от стаята.
— Лорд Аласдеър. — Момчето отстъпи встрани, за да влезе посетителят в малкото антре.
— Как си, Тим? — Аласдеър свали ръкавиците и се усмихна на момчето. — Как върви училището?
Тим сякаш се замисли над въпроса, а после реши да каже голата истина.
— Не обичам латинския и гръцкия. — Той тъкмо пое палтото на Аласдеър и го сложи на един стол, когато в антрето влезе възнисичка хубавичка жена с бебе в ръце.
— Аласдеър! — възкликна тя и прегърна със свободната си ръка врата му. — Защо не ни предупреди, че ще дойдеш? Щях да ти сготвя нещо по-специално.
— Не ми трябва нищо специално, Луси — заяви той и се наведе, за да я целуне по бузата. — Яденето на Сали е винаги много вкусно. — Той отстъпи крачка назад и я погледна усмихнат. — Добре изглеждаш.