— Ох, ставам все по-дебела. — Тя присви малкото си носле и весело се засмя. — Това е от спокойния живот.
Аласдеър също се засмя и я последва в стаята. Беше му трудно да разпознае в тази спокойна матрона и домакиня някогашната оперна балерина, омаяла някога осемнайсетгодишния юноша. Беше го дарила с мигове на върховно щастие и младежки копнежи. Беше я обожавал с безумие, което го докара тогава до вратата на затвора за длъжници. Сега му беше много трудно да си го представи.
Синът му приближи за него стол до огъня, после си донесе табуретка и седна в краката му, явно готов за въпросите на баща си, неизменни при неговите посещения.
Дневната стая беше светла и безукорно чиста. Огънят пламтеше в камината, месинговата й решетка блестеше, както и мраморната плоча над нея. Аласдеър усети как се отпуска в тази уютна, близка за него атмосфера. Протегна крака и сложи блестящите си дълги ботуши на решетката.
— Та какви са ти проблемите с латинския и гръцкия, Тим?
— Не ме бива за тях — каза момчето. — А на вас вървяха ли ви?
— Бях доста добър по гръцки — Аласдеър пое чаша бира от червенобузестото слугинче. — Благодаря, Сали. Това домашна бира ли е?
— Ми да, нали господинът много я харесва — каза Сали. — Ще хапнете ли нещо?
— Къде е Майк? — попита Аласдеър и отпи глътка бира.
— Една крава тъкмо се отелва — отговори му Тим. — Исках да ида да помагам, но Майк каза, че не бивало. Не било работа за мен. — В гласа му ясно се долавяше мъка.
— Хайде, Тим, нали знаеш, че Майк иска само най-доброто за теб — побърза да се намеси Луси. — Ти трябва да си учиш уроците и да минеш в добро училище, за да станеш после джентълмен като баща си.
На лицето на Тим се изписа неприкрито отвращение.
— Не разбирам защо — каза той и погледна баща си. — Не искам да ставам джентълмен, искам да съм като Майк.
— Стига, Тими, не бива да говориш така! — Луси се приближи към него и в светлосините й очи проблесна укор. — Каква неблагодарност! С всички предимства, които имаш.
Тим мълчеше, но присви устни. Аласдеър отпиваше мълчаливо от бирата. Питаше се как така изобщо не е забелязал кога синът му е престанал да бъде дете. Ролята на Аласдеър като баща беше досега много проста, грижеше се преди всичко да помага на Луси. За характера на детето, който вече почваше да се проявява, изобщо не се беше замислял.
— Яденето пристигна, Аласдеър — каза с облекчение Луси, когато Сали се върна. — Тим, приближи масата към огъня.
Тим донесе малка масичка, Сали я застла с карирана покривка, после сложи подноса с яденето и приборите с дръжки от еленови рога.
— Ще сложиш ли Елън до спи, Сали. — Луси целуна бебето и го подаде на Сали, после доля халбата на Аласдеър и сложи на чинията му пастет от дивеч, пържен лук и запечени карфиол и сланина. Тъкмо му режеше хляб, когато всички чуха да се отваря вратата към кухнята.
— Това е Майк. — Тим скочи и изтича към вратата. — Отели ли се, Майк? Всичко наред ли е? — извика той.
— Е, свърши се май с латинския и гръцкия — ухили се Аласдеър.
— На бива да обръщаш внимание на капризите му — каза Луси и сложи ръка си върху неговата. — Наистина не бива, Аласдеър.
— Добър вечер, лорд Аласдеър — набит як мъж влезе през кухненската врата. Той си избърса ръцете с пешкир, по ботушите му имаше полепнала кал.
— Добър вечер, Майк. Юница или биче?
— Мъничко биче — отговори сияещ Майк и пое халбата бира, която му подаваше неговата съпруга. — Биче, заплодено от Червения дявол. След година ще е чудесно разплодно животно. — Той седна да си изуе ботушите и побърза да се извини. — Прощавай за калта, Луси.
Тим дотича със събувалка за ботуши, а когато се наведе да помогне, Майк разроши косата на момчето.
— Мъчим се да го задържим при учебниците, лорд Аласдеър, но ми се струва, че той предпочита да е навън, в полето.
— Точно така — потвърди решително Тим.
— Като напуснеш дома и се озовеш в по-далечното училище, иначе ще мислиш — каза Аласдеър и пъхна късче пастет в устата си.
Тим погледна умолително майка си, но премълча. Видя, че иначе толкова милото й лице е станало строго.
Разговорът се завъртя около работата във фермата, конете и надеждата за добра реколта, а когато след около час Аласдеър стана да си ходи, стана и Майк.
— Конете ви са в „Червения лъв“, както обикновено, нали? — попита той. — Ще ви придружа до там.
Аласдеър кимна в знак на съгласие. Разбираше, че на другия мъж нещо му тежи на сърцето. Аласдеър целуна Луси за сбогом, погали с много любов сина си по главата, но се въздържа от бащински напътствия да пъхне нос в книгите и излезе с неговия побащим.