Майк изглеждаше доволен. Стисна сърдечно ръката на Аласдеър.
— Ще се радваме да ви видим пак. Междувременно ще говоря още веднъж с Луси. Ще я подготвя, тъй да се каже.
Аласдеър пое от Джеми юздите и камшика, после се качи на капрата. Изглежда Майк беше уверен, че с това всички въпроси са решени. Аласдеър подкара бързо конете.
Джеми, свикнал да разговаря с господаря си когато двамата бяха сами, мълча по целия път до Лондон. Лорд Аласдеър беше явно потънал в мислите си.
Аласдеър размишляваше над иронията на съдбата. Преживяната току що уютна семейна сцена беше сложила край на връзката му с Ема. Но колко малко я застрашаваше всъщност.
Сега.
Почтеността го принуждаваше да признае поне пред себе си, че преди три години, преди Майк Ходжкинс да се появи, положението беше съвсем различно. Тогава Луси и детето живееха под негова закрила. Той се появяваше в Чизуик по няколко пъти седмично и докато сексуалната им връзка постепенно гаснеше, между тях все още се бе запазила силна интимност. Той не искаше да покаже на Ема тази интимност. Тогава я възприемаше като нещо много лично, много особено. Затова естествено и като нещо много опасно за жената, която трябваше да стане негова съпруга. Но с присъщата си арогантност и навика да се занимава единствено със себе си тогава не го беше проумял.
Той щеше винаги да обича Луси и да е отговорен, докато е жив, за добруването на сина си. Онзи следобед Ема го бе упрекнала, че следва примера на херцог Кларънс. Въпреки че едва ли можеше да се твърди, че Аласдеър е предан баща на десет деца, родени от жена, с която е живял десет години като съпруг със съпруга, може би имаше все пак някакво сходство. Херцогът непрекъснато правеше на богати дами предложение за женитба, но досега нито една не се бе съгласила, та макар и заради титлата на херцогиня от кралския двор. Госпожа Джордън и десет Фицкларънсчета щяха да са постоянно присъствие при евентуален брак на херцога.
Но щеше ли Ема да се чувства и сега застрашена от миналото на Аласдеър с Луси, от едно кокалесто момче, което иска да стане селянин? Щеше ли уютната къщичка в Чизуик да я отблъсква?
Тя не е престорено набожна. По-скоро обратното. Но когато Хенри Осингтън й прошепна тогава на ухо злобните си думи, тя реагира толкова бурно, сякаш годеникът й е самият покварен и престъпен рицар Синята брада. Не даде на Аласдеър възможност да й обясни каквото и да било, напусна тутакси Лондон, а вечерта преди сватбата им замина за Италия, като го остави кажи речи буквално да стърчи сам пред олтара. Наложи се Нед да му обяснява причината, а изоставеният годеник трябваше да измисли нещо за пред сватбарите и на едно общество, което се пръскаше от любопитство.
Когато спря колата в уличката зад дома си, беше стиснал здраво устни. Дори да можеше да се твърди, че е наранил Ема, тя наистина си отмъсти. Унижението му беше пълно.
— Огледай се за конюшня за конете на Ема, Джеми.
— Ясно, сър. — Джеми не беше особено впечатлен от оскъдните думи на заповедта и се залови да разпрегне конете.
— Виж, има още нещо, което трябва да уредиш утре заран — каза Аласдеър и обясни на внимателно слушащия слуга какво се иска от него.
Аласдеър заобиколи къщата, за да стигне до входната врата. Хвърли поглед към прозорците на етажа над неговия апартамент. Бяха тъмни. Къде ли е Пол Дьони? Дали не ухажва Ема на някой вечерен прием?
Щеше да се наложи да си състави някакъв план, но тази вечер не беше в настроение за интелигентни мисли.
Аласдеър се събуди на другата заран в много по-добро настроение и тъкмо закусваше, когато въведоха Джеми.
— Лейди Ема и госпожа Уидърспун излязоха с ландото, сър. С очите си ги видях.
Прекалено рано за Ема — помисли си Аласдеър. Беше едва десет. Той стана.
— За тази сутрин няма да ми трябваш.
— Ще се погрижа за конюшня за животните на лейди Ема — каза Джеми, поздрави и излезе.
Аласдеър извика камериера си и влезе в спалнята. Хвърли на леглото брокатения си халат. Десет минути по-късно вече крачеше припряно по Маунт стрийт. Улицата беше спокойна, една бавачка водеше на разходка три деца, едното караше пред себе си колело, което за малко не се блъсна в безукорния бежов панталон на Аласдеър. Той само махна с ръка на бавачката да спре да се извинява. Безгрижното дете, доста неприятно и сополиво, му се опули невъзпитано. Аласдеър го изгледа през монокъла, докато детето наведе очи.
Аласдеър си продължи по пътя. Докато изкачваше стълбището на къщата на Ема, зърна на отсрещната страна на улицата някакъв прегърбен, доста стар на вид мъж в тежко палто. Будеше подозрение, че наблюдава къщата, но когато погледът му срещна този на Аласдеър, веднага се затътри по пътя си и взе да кашля болезнено в носната си кърпа.