— Ако приходите от имението отново се инвестират, те ще покрият всички разходи — възрази натъртено Ема.
— Да, разбира се… разбира се. — Лорд Грантли, който притежаваше много по-уравновесен темперамент от съпругата си, побърза енергично да кимне.
— Лорд Грантли ще установи, че имението ще се управлява от само себе си, ако го остави в способните ръце на Драйздън и неговите управители — заяви Аласдеър, докато чистеше петънце кал от дрехата си.
— Лорд Грантли ще се разпореди лично. Ще назначи и свой управител — заяви високомерно нейно превъзходителство.
— Което ще означава само, че е още по-голям глупак, отколкото предполагах — измърмори Аласдеър толкова тихо, че само Ема можа да го чуе. Погледите им се срещнаха и той й смигна съзаклятнически.
За миг в очите й проблеснаха искрици и пропъдиха напрежението, на широките й устни се появи нещо като усмивка. Но тя си спомни в същия миг за яростта си и побърза да се извърне. Аласдеър притежаваше от край време способността да я накара да забрави, че му е сърдита. Беше една от чертите в характера му, които я вбесяваха. Той правеше същото и с Нед. Като момчета, когато се прибираха от училище за дългата ваканция, Аласдеър сякаш изведнъж го яхваше дяволът и му доставяше удоволствие да предизвиква невъзмутимия Нед, докато го изкара от равновесие. В същия миг променяше държането си, шегуваше се, успокояваше Нед, докато не го накараше да почне да се смее заедно с него.
— Можем ли да продължим, господин Кричли — настоя Ема и сега в гласът и звучеше остро.
— Лейди Ема, покойният граф е определил лорд Аласдеър за изпълнител на неговото завещание и попечител на вашето състояние, докато се омъжите.
Ема с мъка си пое дъх.
— А какви по-точно ще са задълженията на лорд Аласдеър като попечител на състоянието ми?
Кричли извади от джоба на сакото си голяма бяла носна кърпа, тръсна я и силно се изсекна.
— Лейди Ема, брат ви е доверил на лорд Аласдеър грижата да управлява вашите финанси. Единствено на лорд Аласдеър принадлежи правото да ги контролира. — Той скри за миг лице зад кърпата, преди да продължи неуверено. — Вашият брат, госпожице, е предвидил усилията на лорд Аласдеър във ваша полза да бъдат възнаградени. Негово превъзходителство ще получава годишната сума от… той порови в документите — от пет хиляди фунта… да, толкова са. Пет хиляди фунта.
Ема обиколи още веднъж с бързи стъпки салона, лицето й пламтеше.
— Наистина непоносимо — заяви тя, но на присъстващите им беше ясно, че вече се владее.
— Ох, сигурен съм, че не ми се сърдиш заради сумата, нали Ема? — оплака се Аласдеър и вдигна високо вежди. — Изобщо няма да я забележиш, мило момиче. И те уверявам, че ще си я заслужа.
Тя се обърна рязко към него.
— А как смяташ да си спечелиш тези пари?
Той се усмихна.
— Като се грижа състоянието ти добре да нараства. Притежавам в това отношение известен талант и Нед го знаеше много добре.
— Как тъй имаш представа от инвестиции, от борсата, от проценти или както още се нарича всичкото това? — полюбопитства Ема. — Никога не си имал криле, с които да можеш да летиш.
— Така е. — Той я наблюдаваше с едва доловима усмивка. — Както всички знаем, скъпоценният ми създател не е бил пестелив джентълмен.
— Лоша кръв — измърмори лорд Грантли. — От майка му е. Цялото семейство Белингам са белязани. Бяха безумни играчи, всички до един. Бях свидетел, как баба му загуби шест хиляди гвинеи в една единствена игра. Баща му беше същият.
— С което обстоятелствата около моята бедност са изяснени — съгласи се откровено Аласдеър. — Аз съм най-малкият син на безсъвестен комарджия… — Той сви рамене. — Впрочем питам се, дали не се отклоняваме малко нещо от темата.
Ема мълчеше. Бащата на Аласдеър, граф Чейс беше зъл тиранин. Пияница и играч, който една нощ, на връщане от игра на карти, беше паднал от коня и си беше строшил врата. Имението му беше натоварено до последен предел с ипотеки, тъй че остави повече дългове, отколкото царска съкровищница би могла да изплати. Аласдеър, като най-малкият от тримата сина, остана без пукнато пени. Но никой не би си го помислил, като го гледа човек — каза си Ема. Живее като богаташ, но как го постига, тя просто не можеше да проумее.
— Нямаше да имам нищо против, ако Нед ти беше завещал двайсет хиляди фунта — заяви тя нетърпеливо. — Ти беше най-добрият му приятел… беше му по-близък, отколкото можеше да му бъде брат. Но не желая да приема, че ще имаш решаващата дума по отношение на разноските ми. Ще се налага ли да те моля за издръжката си всеки три месеца? Трябва ли да получа разрешението ти, ако искам да имам конюшня? Необходимо ли ми е съгласието ти за разходите по дома ми? — Тя погледна Аласдеър, после адвоката.