Харис отвори вратата с очакваната вест, че лейди Ема не си е у дома.
— Ще й оставя бележка, Харис — каза Аласдеър и влезе в хола. — Ще я напиша в салона. Зная пътя, излишно е да ми го показвате. — Той кимна приятелски на слугата и се заизкачва бързо по стълбата.
Салонът изглеждаше някак изоставен, въпреки че в камината гореше слаб огън. Аласдеър застана в средата и се взря в лавиците с книги, вградени в две ниши до камината. Ема имаше голяма библиотека, а сега се бяха добавили и книгите на Нед.
Дали е скрила писмо от брат си в някоя от собствените си книги? Това можеше да се очаква от нея. Или го е сложила в книга, подарена от брат й? Многобройните й скривалища се отличаваха винаги с определена системност.
Познаваше толкова добре и брата, и сестрата, че му беше ясно кои томове трябва да има предвид и се залови да ги преглежда. Ако го свареше някой слуга, нямаше да намери нищо странно в това, че разглежда книгите. Мястото му в семейство Грантли беше толкова безспорно, че беше излишно да дава специално обяснение за каквото и да било.
Известно време никой не му попречи и беше прегледал вече близо две дузини книги, беше ги прелистил и изтръскал, преди Харис да му донесе кафе и мадейра.
— Помислих си, че ще искате може би да се поосвежите, сър. Още повече, че никой не знае кога лейди Ема ще се прибере.
— Благодаря, Харис. — Той още държеше книгата, която току-що бе прегледал, когато Харис му подаде чаша вино. Харис бе стигнал до заключението, че гостът е решил да дочака завръщането на лейди Ема. Не можеше да има друга причина да продължи пребиваването си в къщата.
Той отпи от виното и погледна през прозореца. Мъжът с палтото се беше върнал, стоеше на противоположната страна на улицата и сякаш наблюдаваше къщата.
— Да сте виждал този мъж и преди, Харис?
Харис погледна през прозореца.
— Не, сър, трябва ли да го изгоня?
— Да, освен ако си има там някаква работа.
Харис излезе, а Аласдеър загледа с любопитство как един слуга прекоси бързо улицата и заговори нещо на мъжа. Разговорът беше кратък, мъжът с палтото се обърна и се затътри надолу по улицата.
Аласдеър забарабани замислено с пръсти по устните си. Защо ще наблюдава някой къщата на Ема? Дали човекът не е съгледвач, изпратен от Чарлз Лестър? Или появата му е лошо предзнаменование? Тайнственият Друг, който също търси изчезналото съобщение например?
Но можеше да е и съвсем невинен минувач, проявяващ интерес към георгианската архитектура — къщата беше много типичен образец. Аласдеър се върна към лавиците.
Половин час по-късно беше прегледал безрезултатно всички книги, които имаха някаква връзка с Нед. Къде още можеше да търси освен в спалнята на Ема и в гардеробната й? Но за да влезе в тези стаи трябваше да измисли друга стратегия. Засега оставаше само музикалният салон. Нед не свиреше на нищо, но беше подарявал на Ема много неща, свързани с музиката. Беше твърде вероятно да е скрила нещо между нотите или под пейката пред пианото, или в кутия за ноти.
Излезе от салона и слезе бързо по стълбата. Един слуга излезе през вратата в края на хола, която водеше към стаите на прислугата. Той изтича към пътната врата, решил, че лорд Аласдеър иска да си върви.
Аласдеър му махна да спре и каза, че при предишното си посещение е забравил нещо в музикалния салон, после влезе в това помещение, което се намираше в задната част на къщата. Застана замислен до вратата, за да реши откъде да почне да търси. Ема не беше човек на реда, а тъй като не позволяваше никому да пипа вещите й, свързани с музиката, из цялото помещение бяха пръснати ноти, книги и листчета с нейни бележки или композиции.
Той прегледа пръснатите по земята купища ноти и тези в кутиите, опипа пейката пред пианото, като се стараеше да остави всичко както го е намерил. Спомни си, че порцелановите свещници бяха подарък от Нед. Красив, изкусно изрисуван чуплив порцелан. Той извади свещите от гнездата и опипа дъната. Беше твърде възможно Ема да избере такова място за скривалище, но търсенето му се оказа напразно.
Върна свещите на местата им. Загледа се във високите остъклени врати, които водеха към оградената със зид градина. Долови там едва забележимо движение и би се заклел, че в градината има човек. Но не забеляза никого, виждаха се само голи дървета и тъжни храсти.
Аласдеър вдигна резето и отвори вратата. Стъпи на широката тераса, която се простираше по цялото протежение на музикалния салон. После застана съвсем неподвижно, огледа се и се ослуша за най-слабия шум. Чу само как една катеричка скочи от брезичката, засадена до стената, и претича през пътя между къщата на Ема и съседната. Но тогава видя и нещо необичайно: отпечатъка от крак в цветната леха до стената, под брезичката.