Зимната градина беше толкова тиха, сякаш влажният й зелен сумрак бе омагьосан. Чакълът скърцаше под сребърните й бални обувчици, докато бързаше по пътеката, шумът беше много силен, сякаш изоставената градина отвръща с ехо на стъпките й.
— Пол? — прошепна тя и се запита дали е минала по верния път. Тук всички пътеки изглеждаха еднакво. Не получи веднага отговор, затова сви в дясно. — Пол?
Приглушен шепот долетя откъм другия край. Тя изтича натам. Най-сетне откри облечения в тъмни дрехи мъж, застанал пред обраснал с асма прозорец.
— Вече реших, че съм се заблудила — изрече тя леко задъхана, въпреки че нямаше причини да е запъхтяна. — Колко съм глупава, но тук всички пътечки са съвсем еднакви.
Пол протегна ръка и я привлече мълчаливо към себе си. Тя му позволи да я задържи известно време така, без да го поглежда. Достатъчно й беше да чувства тялото му. Сега дишаше още по-тежко и стоеше неподвижно, в напрегнато очакване, а навярно и уплашена. Не знаеше нищо за този мъж, а сега се оставяше в неговата власт. Усещаше скритата сила на ръката му, но в мълчанието му имаше нещо застрашително.
Той отстъпи изведнъж крачка назад и застана зад нея. Сложи ръце на раменете й. Ема просто не можеше да помръдне. После усети дъха му на бузата си, лека целувка по ухото. Езикът му се вмъкна в ушната мида, заблиза нежно меката й част.
От този миг Ема вече беше сигурна. Такава предизвикателна, гъделичкаща нежност я свързваше с един единствен мъж. Мъж, който знаеше каква наслада й дарява по този начин. Знаеше го, но беше сякаш вцепенена… вцепенена в този миг, в тази омагьосана градина. Не, това не се случваше в реалния свят. В реалния свят не би си го пожелала. Не проумяваше как е могло да стане, но и не беше нужно. Каквото и да станеше, би станало в друго измерение, където всичко е парадоксално, а парадоксалното имаше смисъл.
Устните му се плъзнаха от ухото към тила й. Езикът му оставяше влажна, примамваща диря от малкия възел в най-горната част на гръбнака до нежната вдлъбнатинка в края на главата.
Ема потрепери от възторг. В нея се надигна вълна на безбрежна наслада, гореща възбуда обзе цялото й тяло. Но тя не помръдна. Струваше й се невъзможно да помръдне.
Ръцете му се плъзнаха по тялото й, загалиха гърдите й. Пръстите му развързаха бързо сребърните ленти, с които беше завързано доминото. То се плъзна по раменете й. Сега ръцете му посегнаха към гърдите й, пръстите му се прокраднаха в деколтето на балната рокля, за да изследват дълбокия процеп между двете гърди. После дланите му ги обхванаха, вдигнаха ги високо, задържаха ги здраво и един пръст загали нежно розовите пъпки, докато и двете щръкнаха корави, напрегнати и изпълнени с желание.
Ема прехапа устна. При всяко докосване на зърната й, бедрата й сякаш потръпваха. Усети как се изпотява. Кръвта й взе да пулсира все по-бързо във вените и сякаш хиляди иглички на страстта се забиваха в кожата й.
Най-сетне усети как той запретва отзад роклята й, как тя се плъзга бавно по бедрата й все по-нагоре, бавно и внимателно, докато не усети топлия влажен въздух да гали краката и слабините й. Той придържаше с една ръка тънкия плат високо на гърба й, а с другата галеше дупето, меките извивки чак до бедрата.
В минали времена винаги беше заявявал с небрежен смях, че тя има идеалния женски задник. И тя не по-малко често му се беше присмивала, беше й весело, но и толкова радостно. Сега Ема продължаваше да стои неподвижно въпреки галещите му нежни докосвания. От нея не се искаше нищо, тя трябваше само да се отдаде изцяло на тези чудесни плътски наслади, на това омагьосано, ухаещо място.
Миг по-късно тя вече усещаше засилващата се напористост на неговите докосвания. Ръцете му се плъзнаха между бедрата и ги раздалечиха. Пръстите му стигнаха по-високо, до влажната гореща цепка, в която сега сякаш се бе съсредоточило цялото й същество. Бедрата й се разтвориха доброволно и тя леко изстена. Едва чуто, но сред необичайната тишина прозвуча като гръм.
Ръцете му се преместиха на бедрата й, обгърнаха корема, притиснаха я надолу. Това й подсказваше ясно, че трябва да се наведе. Приблизително на височината на бедрата й имаше широка каменна пейка и тя опря длани на нея, предостави му дупето си и червена мъгла на безумно удоволствие я обгърна цялата.
Той хвана здраво бедрата й, а после проникна с едно единствено движение дълбоко в нея. Тя се прилепи към него, задничето й се притискаше към корема му, тя опря чело на обраслия с лоза прозорец.
Той проникваше отново и отново и тя усещаше дъха му на тила си, чувстваше го как пулсира дълбоко в нея. После тя се отдаде на вихъра на екстаза, сякаш се стопи и потъна в чувството на безбрежно щастие.