— Хей, Паоло, какво търсиш тук по това никое време? — Той огледа неочаквания си гост. — Изглеждаш ми на болен. Какво се е случило?
Паоло му разказа.
— Мислиш ли, че някой ни е по петите? — попита объркан Луис.
— Не мога да си представя такова нещо — заяви немногословно Паоло. — Но дори да е така, защо онзи тип не ме остави веднага на място? Защо само ме удари, колкото да изгубя съзнание? Какво е могъл да постигне по този начин?
— Дали не е било предупреждение? — предположи Луис.
— Кой любител би се издал по този начин — изсумтя пренебрежително Паоло.
— Може тези англичани да са до един аматьори.
— Или може би само този специален агент — Паоло продължи да размишлява на глас. — Но не знам откъде са могли да научат. Не съм допуснал никаква грешка. Никаква.
— Може някой друг да е допуснал грешка — изрече неуверено Луис, защото разбираше, че предположението му е еретично.
— Мислиш за Коменданта? — Паоло поклати глава и целият се сви от ужасна болка в главата.
— Дали пък в редиците ни няма някой шпионин?
— Не е изключено — Паоло стоеше до прозореца и гледаше утринното небе над градските покриви. Каруца с хранителни стоки изгромоли по улицата пред къщата и отмина към пазара в една близка пряка. Градът се пробуждаше бавно за живот.
— Мисля, че е време да нанесем удара — каза той най-сетне, повече на себе си отколкото на Луис. — Ако маскировката ми наистина е отишла по дяволите, не бива да губим повече време. Трябва да накарам жената да говори. — Устните му се присвиха в разкривена гримаса. — Ще бъде много грозно и недодялано, но не виждам друга алтернатива.
— Можем да опитаме най-напред да претърсим стаите й — предложи Луис.
— Те са откъм фасадата на къщата. Няма как да влезем, без да ни забележат откъм улицата.
— Вярно, но към градината зад къщата водят остъклени врати. Градината е много изолирана и в нея лесно можем да се прехвърлим през зида. Вече съм се прекачвал.
— Трябва да оставим впечатлението, че е било взлом — размишляваше Паоло. — Веднъж влезли в къщата, ще намерим и нейната стая.
— Ако не открием нищо, ти ще се заемеш с жената. Ще носим въже и парцал, да й запушим устата. Ще я докараме тук и тогава ще можеш да изтръгнеш от нея каквото си пожелаеш, а тук никой няма да я чуе. — Той сви рамене, сякаш искаше с това да каже колко просто ще е всичко.
Паоло сбърчи чело. Докосна разсеяно цицината на главата си. Грозно разкривената уста издаваше мислите му. Не, той няма да се остави да го победят. Противникът вече демонстрира почерка си. Направи голяма грешка. Той се обърна към Луис и кимна в знак на съгласие.
8
Ема затвори вратата на спалнята си и въздъхна с облекчение. Слава богу, Тилда вече си беше легнала. Огънят в камината още тлееше, на подноса имаше мляко и ореховки до малък спиртник, на който можеше да претопли млякото.
Имаше нещо толкова прекрасно нормално в това топло мляко. То излъчваше цялата сигурност на детските години.
Ема захвърли дрехите си върху канапето под прозореца, после наля вода в легена. Още беше гореща, което значеше, че Тилда си легнала едва преди малко. Изми се грижливо и усети лека болка — толкова отдавна никой не я беше любил, че тялото й явно се беше стегнало, станало беше почти като девствено.
Дали Аласдеър го е забелязал?
Ема нахлузи нощницата презглава и запали спиртничето. Сложи млякото на него и се загледа замечтано как то почна да ври. Наля го в чашата, сложи на чинията една ореховка и се покатери в леглото. Когато се отпусна на възглавниците, изпита чудесно чувство на истинско блаженство. Облегна се назад, чашата с мляко стоеше на корема й и тя едва сега си разреши да се замисли над онова, което се бе случило.
Но никакви размисли на този свят не можеха да придадат смисъл на станалото. Аласдеър я беше издебнал. Беше заел мястото на Пол, беше облякъл доминото на Пол. Не беше произнесъл нито дума, дори не я погледна право в лицето. Въпреки това едва ли можеше да си въобрази, че тя не го е познала. Та нали изобщо не е могъл да повярва, че може да я излъже с тялото си. Или е решил, че тя ще изпълни обещанието да си намери любовник и затова й се е предложил?
Дали пък не е било своеобразно отмъщение? Начин да й докаже, че тя не може да стори нищо, ако той не е съгласен.
Не, Ема беше сигурна, че Аласдеър не мислил за отмъщение. Беше я любил, не беше я обладал с желание за мъст или с лоши намерения. А тя? Тя просто му го позволи. И се наслади. Беше постъпила правилно. Абсолютно правилно.
Потопи ореховката в млякото и сложи меката хапка в уста. Наслади се на млечния вкус на сладки бадеми. Сякаш всяко усещане бе станало по-силно. Топлината и мекотата на леглото, докосването на чаршафите до кожата, сладкият вкус в устата.