— Пегас — отново му помогна Ема.
— Да, точно така! — потвърди той. — Никога не бих повярвал, че сте стара мома, милейди — изтърси той, на всичкото отгоре очарован от собственото си остроумие и успя дори да направи нещо като лек поклон. Корсетът му изпращя още по-силно.
— Ема да е стара мома, сър! — възкликна Аласдеър, пристъпил към двамата. — Уверявам ви, че тя всъщност никога не е обичала особено книгите си. — Той се поклони на херцога с кралска кръв и подари на Ема приятелска усмивка. — Не съм ли прав, Ема?
— Може би — отговори Ема и му се усмихна хладно.
— Да, да, естествено, вие сигурно сте най-добре осведомен, Чейс, голям късметлия сте, познавате лейди Ема още от ученичка… — ухили се херцогът. — А сега, както чувам, сте неин управител. Повтарям, голям сте късметлия!
— Ролята ми на управител ми дава известни привилегии, сър — отвърна искрено Аласдеър. Той хвърли бърз поглед на Ема, в зелените му очи проблеснаха хитри искрици, на устните му се появи лека усмивка. — Прав съм, нали милейди?
— Понеже не зная какви всъщност би трябвало да са привилегиите на един управител, не мога да отговоря на въпроса ви — парира Ема и се обърна отново към херцога. — Моля да ме извините, но виждам, че госпожа Досън тъкмо влиза, трябва да я посрещна.
— Да, да, естествено… изпълнете задълженията си на домакиня… разбира се — насърчи я искрено херцогът. — Погрижете се за гостите си… не се тревожете за мен. Излишно е да спазвате формалностите.
Ема се поклони, засмя се и се оттегли. Имаше чувството, че херцогът скоро ще й направи предложение за женитба, както го правеше всеки път, когато богата наследничка се появеше в обществото. Помисли си, че не е било честно от нейна страна, когато сравни Аласдеър и връзката му с балерината със случая на Кларънс и госпожа Джордън. Но той наистина така силно я беше предизвикал. Нищо чудно, че беше изприказвала какво ли не, само и само да го уязви.
Лицето на лейди Мелроуз изплува пред нея. Беше ли се озовал на поканата й да го посети вечерта след съвместното им посещение при Талтърсалс? О, беше направо лудост да се измъчва така. Онова, което се случи между тях миналата вечер, беше сън… ненормален сън. Тя ще го забрави и ще продължи да постъпва както е решила. Аласдеър Чейс не беше любовникът, когото си пожелаваше за празника на свети Валентин.
Прозвуча сякаш като парола, когато Харис съобщи за Пол Дьони. Ема се вцепени. Ами сега? Предишната вечер между Пол и Аласдеър се беше случило нещо. Тя погледна бързо към Аласдеър, който разговаряше с херцога и поне се правеше, че изобщо не е забелязал идването на Пол.
Тя тръгна бързо към вратата да поздрави новодошлия и в това време й хрумна нещо. Вчерашната вечер изобщо не е съществувала. Никой от присъстващите не си го пожелаваше, следователно и Пол не беше задължен да обяснява участието си в една ситуация, нагласена от този проклетник Аласдеър.
Тя му заговори тихо, още преди той да има възможност да каже нещо.
— О, господин Дьони, можете ли да ме извините за лошите ми маниери? Моля да ми простите, че снощи не се върнах в зимната градина, но клетата Мария толкова страдаше, че не можех да я оставя сама. — Тя му се усмихна мило. — Хайде, кажете, че сте ми простил.
Пол се наведе над ръката й.
— Госпожо, та вие просто не сте способна да направите нещо погрешно — измърмори той. — Естествено, че е трябвало да се погрижите за компаньонката си. При това положение моите желания просто не са имали никакво значение.
— Надявам се да не сте ме чакал прекалено дълго. — Тя зачака любопитна отговора му. Беше ли разбрал какво е станало? Вярваше ли, че не се е върнала, след като той самият е бил принуден да изчезне?
Пол й вярваше. Но не можеше да повярва в щастието си. Вече не беше необходимо да търси извинение за внезапното си изчезване. — Цяла вечност, госпожо — заяви шеговито той. — Всеки миг, когато не ви виждам, е за мен цяла вечност.
— Отново тези абсурдни приказки — упрекна го Ема. — О, както виждам, херцогът се кани да си тръгне. Трябва да се сбогувам с него.
— Господин Дьони, от няколко дена не съм ви виждал — посрещна го с усмивка Аласдеър. — От срещата ни при Талтърсалс. Надявам се, че сте намерил кон, който ви е харесал.
Докато изпращаше херцога до вратата, Ема се напрягаше да чуе какво си говорят тези двамата. Държаха се съвсем нормално. Бъбреха си сякаш се познаваха от цяла вечност и просто известно време не на се виждали. Между тях явно нямаше вражда. Но не беше възможно снощи да не са се срещнали. И нима е възможно срещата да е била приятна? Беше толкова объркана, че я заболя главата. Двамата бяха изглежда великолепни актьори, които играят безпогрешно ролите си. Но защо? Дали пък двамата не са нещо като партньори? Беше ли тя част от това партньорство?