О, би предпочела високо да изкрещи, толкова унизена се почувства.
Вместо това се заприказва с лейди Далримпъл и изслуша точен отчет за последните й болести и наистина революционното лечение на новия й доктор.
— Само си помисли, Ема — намеси се възхитена и Мария, — само допреди два дена лейди Далримпъл е била на легло и не е могла дори да надигне глава. А виж сега колко е добре вече. И всичко това само благодарение на кръв от овца и оцет. Не е ли изумително?
— Наистина изумително — потвърди тихо Ема.
— Надявам се, че и вие сте по-добре, Мария — прозвуча ненадейно гласът на Аласдеър, който се беше приближил зад гърба на Ема.
— О, да, благодаря, Аласдеър. Само това главоболие, нали знаете. Но и то мина бързо. — Мария изглеждаше, кой знае защо, леко смутена.
Аласдеър кимна, размени няколко думи с лейди Далримпъл, а после се обърна към Ема.
— Чух, че си купила впряг за надбягвания, Ема.
Тя го погледна смаяно.
— Ти пък откъде знаеш?
— Получих сметката — обясни той скромно. — Мисля, че ще направиш с тези коне огромно впечатление.
— Такова беше и намерението ми — отвърна тя кратко.
Аласдеър възприе нейния тон.
— Конете ти бяха доставени тази заран. Джеми ги настани в конюшня на една пряка на Парк стрийт. Предполагам, че ще искаш да видиш кобилката, нали при Талтърсалс дори не я зърна.
— Тя тука ли е? — Ема вече беше забравила за хладната си фасада.
— На улицата е, с Джеми. — Очите му се засмяха, като я видя толкова оживена. Допреди три години всичко я възхищаваше по този начин, а реакциите й бяха толкова откровени. Беше му приятно да види, че предпазливостта, която уж бе заместила тези черти на характера й, изчезваше от време на време. — Искаш ли да слезеш и да се запознаеш с нея?
— О, да, веднага! — Ема беше почти до вратата, още преди да го беше изрекла докрай.
Аласдеър я последва, а загадъчната усмивка още проблясваше в погледа му. Тя забърза по стълбата пред него, хванала с ръка полите на муселинената си рокля, направо прескочи последните няколко стъпала и изтича през хола. Един лакей, който наблюдаваше объркан това неелегантно бързане, скочи, за да успее да й отвори вратата.
Ема прелетя през стълбите до улицата.
— Добро утро, Джеми. О, колко е хубава! — Тя хвана с две ръце главата на кобилата и я загали по кадифения нос, после я обиколи от всички страни. — Красиви форми — измърмори тя като познавач.
— Ами да, лейди Ема. Погледнете само тези ниски рамене — Джеми го каза с такава гордост, сякаш кобилата беше негова. — Бас държа, че ще е много бърза.
— Ммм — Ема сложи ръка върху задницата на кобилката, за да й даде знак, че е застанала зад нея, после прокара ръка по хълбоците на животното. — Прекрасна е, Аласдеър.
— Да не би да очакваше да ти купя някоя кранта? — протестира той със смях.
Тя го погледна. Той се усмихваше и тази усмивка беше наистина топла, но дори ако си позволи най-голямата самоизмама и при най-най-добро желание изразът на лицето му не подсказваше абсолютно нищо. Затова и Ема му отвърна с бегла усмивка.
Откъм ъгъла на Одли стрийт изведнъж изсвири студен североизточен вятър и кобилата наведе глава.
— С тази тънка муселинена рокля ще вземеш да си докараш някоя смъртоносна болест — каза Аласдеър. — Прибери се. Ако искаш да я пояздиш, преоблечи се и ще препуснем до Ричмънд.
Той сложи ръка на тила й. Ръката му беше топла и силна, и предизвика лавина от спомени. Беше любимият му начин да я докосва и тя го знаеше от най-ранните години на познанството им. Още когато беше малко момиченце, той често я хващаше по този начин за шията. Понякога я водеше така по пътя, понякога слагаше ръка на тила й, просто защото тя стоеше до него и ръката му сякаш намираше пътя си с желание да я притежава, което тогава беше напълно естествено.
Ема усети как изведнъж устата й пресъхва. Стомахът й сякаш се сви, хълбоците й се напрегнаха, а мускулите на бедрата сякаш несъзнателно се стегнаха. Тя устоя един миг на натиска, но той сложи другата си ръка на гърба й.
— Прибери се, Ема! Тук е ужасно студено, а тази рокля, въпреки че е ушита по последна мода, те пази от студа, не повече от нощница.
Той я побутна към къщата, сложил ръце на тила и на гърба й. Докосването му не беше особено сексуално, но Ема изпита въпреки това чувство на доверие, а едва доловимото му желание да я притежава я възбуди.