Подобна реакция я накара да побеснее от яд заради собствените си чувства. Нямаше признаци и Аласдеър да е изпитал същото. Изглеждаше само нетърпелив да я накара да избяга от студа и се прибере.
Тя отърси ръцете му от себе си и отстъпи на крачка от него, после изтича по стълбата, за да се махне от него.
Аласдеър я последва малко по-бавно. В хола попита сякаш между другото:
— Значи искаш още сега да я изпробваш?
Ема спря. Можеше да каже, че ще язди кобилата в пет часът в Хайд парк, по време когато всичко живо се разхожда. Но можеше и да стори, което желаеше, тоест да отиде до Ричмънд, където може да даде на кобилката пълна свобода, за да разбере на какво всъщност е способна. Но до Ричмънд не можеше да отиде сама.
— Ще ми трябва коняр — каза тя, вместо да отговори пряко на въпроса му. — Може би някой приятел на Джеми?
— Вече имаш коняр — осведоми я Аласдеър. — Един от многобройните познати на Джеми. С доста съмнителен произход, но Джеми се застъпи за него, пък и аз днес го поразпитах. Стори ми се идеален за службата. Не е много наясно с етикета, но съм сигурен, че по този въпрос няма да имаш възражения. Що се отнася до начина му да се оправя с конете, наистина е безукорен. А Джеми ме увери, че е много чевръст в юмручните схватки, ако се наложи, знае да си служи и с пистолет. Тъй че в негово присъствие ще можеш да се чувстваш доста сигурна.
— О! — можа само да възкликне Ема, смаяна от подробностите, които изреди Аласдеър, въпреки предположението, че трябва да очаква тъкмо нещо такова. — А къде ще живее?
— В конюшнята. Ще можеш да изпращаш при него някой лакей със заповедите си, ако пожелаеш да потеглиш с колата или да пояздиш. — Аласдеър вдигна въпросително вежда и зачака нови въпроси, на които щеше да отговори изчерпателно и с готовност.
— Както виждам, вече си уредил всичко — заключи Ема.
— Само защото исках да те видя доволна — отговори учтиво той. — Ще трябва да ми казваш, ако не си съгласна с някое от моите решения.
Ема не можа да се сдържи да не се разсмее.
— Та това е невъзможно и ти добре го знаеш, сър.
— Надявам се да е така — каза той, но после присви изведнъж очи. — Много бих желал да вярвам, че зная какви са нуждите ти, а също и какво те прави щастлива.
Кратко мълчание сякаш увисна над двамата. Мълчание, в което неизречените думи имаха огромна тежест. Ема се бореше с желанието да си каже всичко, да го предизвика да признае истината. Пребори се и спечели. Каквато игра да играеше Аласдеър, беше готова да я играе и тя. Няма да отстъпи първа. Ако това е едно от състезанията му, ще приеме предизвикателството и ще му покаже, че е равностоен противник.
— Та как се нарича новото момче? — попита любезно тя.
— Сам — беше отговорът. — И той е бивш жокей, но предполагам, че е донатъкмявал доходите си на жокей и с малко джебчийство. Джеми ме увери, че вече няма да го прави.
— А на Джеми може да му се има доверие — заключи Ема. — Очаквам този следобед да ми докарат двуколката.
— Сам вече я е получил.
Ема не издържаше вече на този абсурден учтив разговор. Разсмя се доволна.
— Аласдеър, ако не беше толкова усърден, можех да те застрелям задето вземаш всичко в свои ръце. Напълно съм в състояние и сама да уреждам всички тези неща.
— Да, но ми доставя удоволствие да правя всичко за теб — обясни той сдържано.
— Следователно грижиш се не само за една жена със средни умствени възможности, която не може да бъде оставена сама да урежда финансовите си проблеми? — попита тя доста остро.
— Почти беше на път да заслужиш да ти отговоря с „да“, да, аз тъкмо това правя — отвърна той. — Та значи сега ще се преоблечеш и ще дойдеш да пояздим заедно, нали? Или предпочиташ да си стоиш тук и до края на сутринта да си приказваш с мен излишни приказки?
— До Ричмънд ли? — попита тя.
— Казах го вече. Ще ти трябват ли повече от двайсет минути, за да се преоблечеш?
— Моля те, извини ме пред Мария. — И Ема хукна нагоре по стълбата.
Аласдеър остана за миг с ръка на перилата и единия крак на първото стъпало, сякаш се канеше да я последва. По дяволите, докога щеше да издържи така? С толкова мъка свали ръце от нея. Разбра, че се е надявал тя да прояви признаци на неутолима страст. Да му даде някакъв знак, който само той би разбрал. Беше дебнал за онзи особен блясък в очите й, за великолепната нежност на кожата й, за мекотата, която проявяваше винаги след като се бяха любили.
Но това ужасно, толкова неподатливо създание беше не по-малко хладно и сдържано от него. С тази разлика, че неговата студенина беше преструвка. Но така ли беше и за Ема?
Той поклати с нетърпелив жест глава и тъкмо се канеше да се качи по стълбата, когато на горната й площадка се появи Пол Дьони. Аласдеър го изчака да слезе.