— Не всяка жена би искала да носи подобно нещо — чу се как измърмори лейди Далримпъл, докато ставаше, за да се сбогува.
Подигравка проблесна в очите на Мария.
— Много сте права, лейди Далримпъл и се надяваме да е точно така — каза тя. — Трябва да притежаваш усета на Ема, за да можеш да носиш такова нещо.
Ема забеляза развеселения поглед на Аласдеър и се ухили. На Мария можеше да се разчита — макар и много кротка, беше и винаги готова да се застъпи за пиленцето си. Аласдеър отвърна на погледа на Ема със съзаклятническо намигане, което събуди спомена за безброй случаи от миналото. Това конспиративно смигване беше й помагало в многото трудности, съпътствали детството й, а по-късно така споделяше с него злорадството му при определена ситуация или по отношение на определена личност, според него особено смешна.
Докато лейди Далримпъл се сбогуваше с нея, тя й подари една очарователна усмивка. Малко по-късно си тръгнаха и другите гости.
— Ще пояздя с Аласдеър до Ричмънд, Мария. Нали нямаш нищо против да те оставя сама?
— Не, не, разбира се, скъпа. Ако дойдат още гости, мога и сама да ги приема — заяви с готовност Мария и добави с известно задоволство: — Въпреки че всъщност не идват да видят мен. Нямам самочувствието да го повярвам — засмя се тя.
— Глупости говориш, Мария! — протестира Ема. — Много добре знаеш, че лейди Далримпъл и нейните приятелки не идват тук заради мен. Те в повечето случаи не са съгласни с онова, което върша.
— Тия дърти свраки! — изсумтя Мария.
Ема я прегърна.
— Ти си истинска приятелка. Всякога знаеш какво да кажеш, за да ме успокоиш… дори ако не е самата истина.
— За бога, Ема, аз никога не лъжа — възкликна шокирана Мария. — Готова съм да се закълна, че никога не съм казвала съзнателно друго освен истината.
— Вашето пристрастие към Ема, госпожо, ви кара да виждате истина там, където други може би не желаят да я съзрат — обясни Аласдеър със смях, в който имаше едва доловим сарказъм.
— Да, аз наистина не намирам в Ема никакви недостатъци — възрази му решително Мария. — Но в това няма и нищо чудно, нали?
— Хм, Аласдеър много би се усъмнил в това — възрази Ема и му хвърли отровен поглед. — Аласдеър още толкова отдавна разкри всички недостатъци на моя характер. Пък и никога не се е колебал при всяка възможност да ми натяква за тях. Неговото разбиране за приятелство не познава дори приятелско снизхождение. Не съм ли права, сър?
— Не искам да лъжа приятелите си — поклони й се подигравателно Аласдеър. — Истината, дори да е болезнена, може само да помогне, ако е изразена по подходящ начин. А сега дали да не тръгваме, милейди? — И той й отвори вратата.
Ема се съгласи с него, колкото й да не й беше приятно. Тя целуна Мария за довиждане и мина гордо покрай Аласдеър.
— Налага ли се непрекъснато да ме ядосваш? — хвърли му тя през рамо.
— Нямах такова намерение — каза той най-сериозно. Но в същия миг в погледа му заискри смях. — Спри за секунда, ако обичаш, да мога да те погледам — помоли той.
Ема спря на стъпалото и го погледна предизвикателно.
— Е, сър? — попита тя. — Може би ще възразиш нещо срещу роклята ми за езда?
Аласдеър не отговори веднага. Кройката на Емината рокля за езда от тънък вълнен смарагдовозелен плат подчертаваше бедрата и бюста й. Наподобяваше хусарска униформа, с еполети на раменете, златни ширити по тесните ръкави и около петлиците на жакета. Високата шапка беше украсена с перо. Дарси беше прав, каза си с тиха радост Аласдеър. Само жена с такова тяло и непогрешим усет за стил може да носи толкова смела рокля, без да може да бъде обвинена в предизвикателство.
— Е, сър? — повтори Ема. — Няма ли да те е срам да те видят с мен?
— Мога да открия в теб един единствен недостатък — заяви най-сериозно Аласдеър.
Очите на Ема светнаха.
— И какъв, моля?
— Обърни се! — заповяда той.
Ема се подчини, въпреки че не разбираше защо всъщност трябва да се обърне. Аласдеър се ухили доволен.
— Ако намерението ти, мила моя, е било да събуждаш страстта на всеки мъж, когото срещнеш, наистина си успяла. Ако ли намерението ти не е било такова, значи си сбъркала. Човек трябва да е сигурен, че прави желаното впечатление.
Ема се обърна към него, не знаеше дали е получила комплимент или не е. После видя усмивката му.
— Ти си ужасен! — заяви тя и изтича пред него по стъпалата надолу.
Аласдеър я последва, като се наслаждаваше на гледката.
9
Бялата кобилка с червени петна беше нервна, неспокойна и се опитваше да хвърли ездачката си.
— Подлага ме на изпитание — заяви доволна Ема и се наслади на предизвикателството. Необходимо й беше да се съсредоточи максимално, за да мине спокойно през шумното движение по Пикадили.