Той не помръдваше, но внимателно я наблюдаваше. Когато стана от пейката, направи го толкова бързо, че Ема вече нямаше време да реагира, преди той да се озове пред нея. Тя се облегна на колоната и вече не можеше да помръдне, когато той опря ръце на колоната от двете страни на главата й.
— Не бягай от мен, Ема — помоли той тихо. — Нали след изминалата нощ и двамата знаем, че между нас нищо не се е променило.
— Господи, как не разбираш! — възкликна тя. — Нали тъкмо това е проблемът. Загубени сме, Аласдеър. Толкова зле си подхождаме и въпреки това само заедно вършим чудесно толкова много неща. Всичко… музика… пеене… любов… кавги… всичко.
— Как е възможно да сме лоши един за друг? — измърмори той. — По един… или друг начин… — Устните му се плъзнаха към ухото й, зъбите му се впиха леко в меката му част, езикът му остави влажна диря на бузата й, после се вмъкна в ъгълчето на устата й, а подмамващият му шепот достигна ухото й.
Той прегърна тялото й, притегли го силно към себе си, ръцете му притиснаха дупето й и твърдата закръгленост под роклята й. Той я вдигна толкова високо, че тя трябваше да застане на пръсти. Възбудата му се притисна корава към долната част на корема й, а тя усети такава слабост в бедрата, че краката й се разтрепериха.
Вече бяха забравени всяка предпазливост, всяко недоверие, съществуваше само това диво, неугасимо желание. В този миг на Ема щеше да й е дори безразлично дали Аласдеър не е самият дявол. Ставаше онова, което желаеше. Което винаги бе желала. Ръцете й се плъзнаха към коравата издатина на панталона му, обгърнаха я и тя я усещаше как се движи под пръстите й и става още по-твърда. Тя въздъхна от щастие и се прилепи още по-плътно към него.
— Господи, колко ми липсваше — прошепна Аласдеър. Той сложи ръка на мястото, където гърдите й се очертаваха под тясно прилепналия жакет. Притисна коравите хълмчета и Ема изстена още веднъж, но този път приканващо.
— Исусе, Богородичке и Йосифе! Не можем да го вършим тук — отдръпна се от нея Аласдеър. — За бога, виж само къде сме. — Той се изсмя късо, за да я накара да осъзнае невъзможната ситуация. — Ветровит гръцки храм под поройния дъжд!
— Да, но какво можем да сторим? Къде можем да отидем? — попита Ема и кръстоса ръце пред гърдите си. Зъбите й тракаха от разочарованието и от студа.
— Зная къде можем да отидем — заяви решително Аласдеър. — Остани тук, аз ще доведа конете.
— Ще се намокриш.
— При сегашното ми състояние това може само да ми помогне — отговори той с иронична усмивка. — Събери нещата за пикника. След пет минути се връщам.
Ема нахвърли едно през друго останалото от пикника в кожената кутия. Ръцете и трепереха и не би могла да каже дали от пренебрегнатата страст или от студа. Кожата й беше студена, но кръвта течеше като разтопена лава през тялото й. Не беше в състояние да разсъждава трезво, разумът й сякаш се беше озовал някъде в дълбините на тялото, в единствената му част, която осъзнаваше с пределна яснота.
Аласдеър докара конете. Бяха мокри, навъсени и с тъжно клюмнали глави.
— Направо ще се удавим — каза Аласдеър, докато подлагаше ръка под крака на Ема, за да й помогне да яхне кобилата. — Но ни трябват само петнайсет минути.
— Но къде отиваме? — Тя пое юздите и усети как студеният дъжд се стича във врата й.
— В Ричмънд. — Аласдеър закрепи кожената кутия за седлото и яхна коня. — Последвай ме. — И той препусна в дъжда, принуждавайки Феникс да поеме в галоп. Лястовица охотно го последва и двамата препуснаха презглава в дъжда с бързина, подходяща по-скоро при лов през равнина.
Излязоха от парка и вместо да поемат по пътя за Лондон, Аласдеър насочи коня си към село Ричмънд, разположено пред портите на парка. Спря пред покрита със слама странноприемница в средата на селото. Подаде на Ема юздите на коня си, помоли я да го почака за миг, скочи на земята е се затича към странноприемницата.
Ами сега какво? помисли си Ема и потрепери. На табелата на странноприемницата беше изрисувана зелена гъска. Отвън изглеждаше добре поддържана, макар и много малка.
Едно момче дотича откъм задната част на къщата, навличайки пътьом жилетка.
— Трябва да прибера конете, милейди — каза то. — А вие да влезете вътре.
Ема скочи с облекчение от кобилата и предаде юздите на момчето, после изтича към къщата. Вратата се отвори още преди тя да я беше стигнала и Аласдеър я дръпна навътре.
— Хайде влез, клето мое сладурче. Тук сме сред свои хора и има топъл огън. Елиза ще се погрижи да запалят камината в спалнята.
Мислите на Ема се объркаха. Тя се остави той да я въведе в уютната стая, малко помещение с дървена ламперия до самата кръчма. Чу гласове зад вратата, която водеше към кръчмата, усети дима, увиснал като син облак под тавана.