Аласдеър се замисли какво да й отговори, но после се отказа. Сложи цигулката на мраморната маса с позлатени крака.
— Знаеш ли изобщо с какво разполагаш, Ема?
Тя се обърна на въртящата се тънкокрака табуретка.
— Не точно, но съм сигурна, че е много. Наистина ли е важно да го зная с точност?
— Мисля, че да — отвърна той спокойно. — Но ако смяташ, че не е важно, трябва да потвърдя, че наистина не си най-подходящият човек за ръководството на такова богатство.
Ема се изчерви, но трябваше да признае, че е прав.
— Все пак не това е причината Нед да вземе такова решение и ти добре го знаеш — възрази тя все пак.
— Понастоящем струваш повече от двеста хиляди фунта — заяви спокойно Аласдеър, пренебрегвайки забележката й. — Ти си изключително богата жена.
— А ти ще ме направиш дори още по-богата, предполагам. Но и това не е причината Нед да се разпореди така, нали? — добави тя и стана от табуретката.
— Не зная защо Нед е взел това решение — възрази той. — Всичко, което зная е, че е факт. Затова най-добре ще е да навлезем в подробностите, нали? Къде би желала да живееш?
— По време на сезона в Лондон. Къде другаде?
— Да, къде другаде наистина? — съгласи се той. — Искаш ли да намеря подходяща къща, която да наемеш?
— Предпочитам да си купя къща — избухна Ема.
— Не смятам, че е разумно — заяви той спокойно.
— И защо не, ако мога да зная? — Тя вирна брадичка, погледът й беше предизвикателен.
— Защото ще се омъжиш — заяви той без заобикалки.
— Но не и за теб — стрелна го Ема, още преди да успее да се въздържи.
— Не… ако добре си спомням, ти вече ми даде достатъчно ясно да го разбера — отвърна Аласдеър и кимна хладно. — Пък и нямах намерение да подновявам предложението си.
Ема успя с голяма мъка да се сдържи. Беше типично за Аласдеър така да извърта нещата… за да я унизи. Тя го погледна.
— Мисля, че Нед тъкмо това е имал предвид с това свое дяволско решение.
— Вярно е и ти току що го изрече. Но Нед не ми се беше доверил. — Той посегна към шнура на звънчето. — Шери или мадейра?
Ема се поколеба за миг, после прие, че Аласдеър никога няма да признае онова, което и двамата добре знаеха. То и какво ли значение имаше? Лютивият привкус на гнева беше изчезнал, а разумът й подсказваше, че ще трябва все някак, с помощта на общото им минало, да намерят път през взаимната неприязън, за да овладеят създалото се положение. Независимо от това, какви са били мотивите на Нед.
— Шери — отвърна тя и се наведе към огъня да си постопли ръцете, докато Аласдеър даваше разпорежданията си на лакея, побързал да се озове на позвъняването. Мълчанието в музикалния салон се проточи. Ема остана до огъня. Аласдеър отиде до прозореца. Пердетата още не бяха спуснати и до тях слабо долиташе боботенето на вълните под скалата на брега, на която се издигаше къщата.
Лакеят се върна с поднос в ръка. Сложи го на мраморната маса и се оттегли.
Аласдеър наля вино и донесе чашата на Ема.
— Трябва да спазиш правилата на траура… или имаш намерение да се противопоставиш на установения ред?
— Нед изобщо не държеше на подобни условности.
— Да, така е. — Той отпи от шерито и я изгледа внимателно. — Ще танцуваш ли?
Ема изведнъж се засмя.
— Няма да танцувам валс — заяви тя. — Нед не понасяше валса. — Очите й се напълниха със сълзи и тя ги избърса. — Не понасяше и някой да плаче. — Гласът й беше станал дрезгав и тя остави чашата. — По дяволите, Аласдеър. Защо трябваше той да умре?
Той се приближи към нея, прегърна я, и тя усети дъха му в косата си. За миг всичко беше същото, каквото през продължителното им съвместно минало. Той я утешаваше… ако си беше наранила коляното или паднала от коня, или я бяха наказали в клас. Но и Аласдеър скърбеше, та в този миг и тя утешаваше него.
Двамата се вкопчиха един в друг. Сега беше вече не отдалеченото минало, а съвсем скорошното. Минало, за което се бяха заклели никога вече да не връщат. И все пак сега тя чуваше ударите на сърцето му, усещаше дъха на кожата, на косата му. Гъвкавото му тяло се притискаше към нейното. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, привлякоха я към него.
Светът се въртеше около оста си. В главата й бушуваха объркани мисли. Тя се дръпна от прегръдката му, очите й бяха сухи.
— Добре, в такъв случай ми наеми къща. — Гласът й трепереше, тя посегна към чашата и отпи. — Искам за Нова година да съм в града.
— Както заповядате, госпожице. — Аласдеър й се поклони и във всяко движение на тялото му се четеше ирония. — Щом се настаниш в града, ще обсъдим подробностите на финансовите ти права. Уверявам ти, че ще бъда щедър що се отнася до съдържанието на кесията ти — усмихна се той.