— Къде сме? Какво е това място? — Тя се наведе да стопли над огъня премръзналите си ръце.
— Намираме се в „Зелената гъска“, не видя ли табелата? — Аласдеър хвана ръцете на Ема, свали мокрите й ръкавици. — Елиза ще ти услужи с пеньоар, докато дрехите ти изсъхнат.
— Коя е Елиза?
— Ханджийката. — Аласдеър изглеждаше леко объркан. — Защо всички тези въпроси, Ема?
Тя сви рамене.
— Мисля, че просто съм изненадана, че познаваш мястото толкова добре. То е доста отдалечено от обичайния път, нали?
Аласдеър стисна устни. Беше му ясно накъде водят въпросите й. Но нямаше да допусне нещо да им попречи отново да се съберат. Ако искаше да възстанови онова, което някога ги беше свързвало, все трябваше отнякъде да започнат. Той не отговори, а вместо това я обърна към масата, на която имаше купа за пунш и необходимите съставки.
— Елиза ще ни качи горе всичко необходимо за пунш от бренди и аз ще го приготвя… А, Елиза, готово ли е всичко?
— Ами да, лорд Аласдеър. Горе е топло и уютно. — Жената с побеляла коса, която влезе в стаята, кимна на Ема, но се въздържа подробно да я разглежда. — На леглото има наметало за младата дама. Ако остави дрехите си пред вратата, ще дам да ги изсушат и изгладят. Това важи и за вашите дрехи, лорд Аласдеър.
— Благодаря, Елиза. А ние ще качим купата за пунш. — Ела, Ема — каза Аласдеър и тръгна към вратата.
Колко ли жени е довеждал вече в това любовно гнезденце? Дали глезеше тук само леки жени, своите облечени в муселин дами или и такива като лейди Мелроуз? Не беше ли тя само една в дългата редица от жени, които се бяха качвали с Аласдеър по тази стълба? Ема стоеше, неспособна да помръдна.
— Хайде Ема — повтори Аласдеър и я хвана за ръката. — Довери ми се — прошепна той тихо.
Но тя вече никога не би могла. Доверието е нещо толкова крехко, счупи ли се веднъж, почти невъзможно е отново да се слепи. Никога вече нямаше да може да доверява сърцето си на Аласдеър. Можеше да се наслаждава на страстта, без в това да участват сърцето и душата й. Снощи, а също и в гръцкия храм, желанието я бе покорило. Даваше си сметка за това. Тъй че защо трябва да се замисля сега? Беше тук по повеля на страстта. И тъкмо нея щеше да задоволи.
Пое ръката му и изкачи стълбата заедно с него.
Стаята горе беше малка, но чиста и светла, с восъчни свещи, полиран месинг и буйно пламтящ огън в камината. Дъждът барабанеше по прозорците и правеше стаята още по-уютна.
Ема погледна към леглото. Беше покрито с одеяло, съшито от парчета, а пердетата на балдахина бяха от памучна материя с весела шарка. Колко ли жени вече бяха делили това легло с Аласдеър? Не! Тя просто нямаше да мисли повече за това.
— Ела до огъня — притегли я Аласдеър към топлината. Той й свали шапката с мокрото, капещо перо и я сложи на един стол. После разпусна косата й. Тя се разпиля по раменете й и той я пое с две ръце. — Скъпа, не позволявай лоши мисли да развалят всичко това — помоли я тихо той. — Зная какво ти минава през ума. Просто го забрави. — Той я целуна по устата. — Толкова копнея за теб. Толкова ми липсваше.
И Ема забрави лошите си мисли, защото сладостта на целувката му ги прогони.
Той почна да разкопчава жакета й, пръстите му се затрудниха с обшитите с ширити петлици, защото се бяха свили от влагата.
— Ама че проклета дреха! — изсумтя той, когато разбра, че трябва да разкопчее най-напред всички мънички копченца на ръкавите, за може да й свали жакета.
Разтреперана от нетърпение, Ема предложи:
— Не е ли по-добре ти да съблечеш себе си, а пък аз — мен.
Аласдеър поклати отрицателно глава.
— Не, искам аз да те съблека докрай. Трябва да се уча на търпение, ще ми се отрази добре. — Той се залови за ръкавите и най-сетне успя да съблече с доволно сумтене жакета. Развърза колосаната яка около шията й, захвърли я небрежно встрани, после разкопча и блузата. — Винаги ли си носила толкова много дрехи? Вече не мога да си спомня дали и преди издържаше толкова дълго?
— Нито пък аз — измърмори Ема. — Може би тогава не сме припирали толкова… или може да си бил тогава по-сръчен — добави тя игриво.
— Господи, умееш да предизвикваш не по-малко отколкото да привличаш — заяви Аласдеър и смъкна блузата от раменете й. Той си пое дълбоко въздух, когато гърдите й се предложиха на погледа му. Под копринено нежната бяла кожа се очертаваха малки сини вени, розовите зърна сред тъмни кръгове щръкнаха срещу него.
Той погали много нежно с връхчетата на пръстите си двете хълмчета.
— Съвсем бях забравил колко прекрасни са гърдите ти — прошепна той, пое ги в ръце, задържа ги здраво, усети тежестта им и кадифената им мекота. Наведе глава и зацелува връхчетата им, докато тя изстена от удоволствие, отметна глава и му поднесе бялата си лебедова шия.