Аласдеър целуна онова място на шията й, където силно пулсираше вена, после прокара език по-нагоре, чак под брадичката й. Той захапа леко нежната кожа на брадичката, докато тя не се разсмя и напрежението не се поуталожи.
Беше му стар навик, спомни си Ема. С ласките си я докарваше близо до върховния миг, а после извършваше нещо абсурдно или смешно, та тя да не може да не се разсмее, така възбудата леко се уталожваше… само за да избухне после с още по-голяма сила.
Той отстъпи със смях на крачка от нея и я загледа.
— Накъде сега? — прошепна той и я прегърна през кръста, после я погали по ребрата и отново предизвика и двамата с това забавяне.
Аласдеър посегна бавно към цепката на гърба на роклята й. Тя се отвори и дрехата падна на пода.
— По дяволите! — изруга той. — Изобщо забравих за проклетите панталони за езда.
— И ботушите — напомни му Ема. Тя носеше кожен панталон, изопнат с връзки под подметките на ботушите.
Аласдеър не го знаеше. Сега отстъпи крачка назад и впери гладен поглед във фигурата й в тясно прилепналия панталон.
— Може пък да не бързам чак толкова — заяви той. — Би ли сложила ръце на хълбоците и би ли се обърнала — помоли той.
Ема изпълни желанието му. Чувствената му молба накара стомаха ида се свие от удоволствие и тя усети как бедрата й овлажняват.
Аласдеър сложи ръце на бедрата й, прокара ги по извивките, после загали бавно и с удоволствие дупето й. Ема знаеше, че то се очертава толкова ясно под панталона и се чувстваше вече изцяло в негова власт, сякаш беше гола.
— Какво ковчеже със скъпоценности — измърмори Аласдеър. Но мисля, че сега вече искам да те видя цялата. — Той разкопча копчето на кръста й и със същите внимателни движения смъкна панталона чак до коленете й.
Той коленичи зад нея и хвана здраво краката й. После запечата целувка върху всяко полукълбо, преди да прокара ръце по бедрата й. Целуна задната страна на коленете й и Ема взе да трепери в очакване на следващото докосване на устните му, в очакване да я съблече докрай. Но знаеше — усещането, че е полугола само засилва желанието й. Беше необходимо само още едно докосване на умело избрано място, за да потъне в дълбоки води и бе наясно, че и Аласдеър го знае.
Той я обърна с ръце на бедрата й към себе си, но остана все така коленичил пред нея. Целуваше гладкия й корем, ближеше с език бедрата й, а после пръстите му се заиграха с къдравата тъмна коса между тях, задърпаха на шега влажните къдрици.
Ема прегърна главата му, пръстите й се впиха в лъскавите тъмни къдрици на косата му. Търсещите му пръсти се бяха плъзнали сега между бедрата й и тя беше като опъната тетива, вече докосваше високата вълна на щастието, която заплашваше да я погълне. Той разтвори пулсиращите гънки на нейната женственост и вълната я погълна. Пръстите му проникнаха дълбоко в нея, а палецът му галеше пъпчицата, станала корава от допира му. Вълната се издигна високо, после отново ги спусна надълбоко и Ема извика, наведе се напред и скри лице в косата му, за да потисне дивите крясъци на своята наслада.
Аласдеър я държа здраво, докато всичко отмина, после стана. Лицето му беше напрегнато от усилието да се въздържи, а Ема можеше само да подозира колко трудно му беше да се контролира.
Тя го целуна благодарно, а той я повали с лек смях на леглото.
— Хайде да свършваме. — Той смъкна панталона й над ботушите, изу и тях и ги хвърли небрежно през рамо. Със същата припряност смъкна и последната й дреха и сега тя лежеше най-сетне гола пред него.
— Сега искам аз да те съблека — прошепна Ема, все още във властта на изживения върховен миг.
— Няма време — поклати глава Аласдеър, ръцете му бяха заети да смъкват собствените му дрехи. — Не мога да чакам, сладка моя.
Ема се засмя тихо и разтвори подканващо бедра.
— Готова съм за теб.
— Винаги си била — каза той страстно, смъкна с едно движение панталона и бельото, заскача на единия, после на другия крак, за да събуе чорапите.
Той беше великолепен. Погледът на Ема се плъзна по стройното му мускулесто тяло. Членът му се надигаше, могъщ, от тъмните къдрави косми, а нейното тяло се сви в очакване. Когато той легна до нея, тя протегна ръка, за да го обгърне. Искаше да му се отплати поне малко за щастието, което й беше дарил.
— Не! — прошепна дрезгаво той и се дръпна от нея. — Ако ме докоснеш, Ема, аз съм загубен. — Той се надвеси над нея, опря се на лакти и я погледна в лицето. — Много се боя, сладка моя, че ще изостанеш от мен. — С лека усмивка на съжаление, издаваща нетърпението му, той я целуна по челото.