— Много се съмнявам — измърмори тя и сложи ръце на бедрата му, докато той влизаше в нея. — Побързай.
Аласдеър се засмя щастливо. Той сложи ръка под дупето й, повдигна я и в същото време проникна дълбоко в нея. Затвори за миг очи, докато поемаше кадифената й топлина.
— Не мърдай — прошепна той. — Съвсем леко движение и ще престана да се владея.
Ема лежеше съвсем кротко и го усещаше дълбоко в себе си, туптящият му член я изпълваше цялата, стана част от нея. Тя го погледна в лицето, видя колко се старае да позабави приближаващия се ураган. Мускулите на ръцете му се изопнаха, вените на шията му се напрегнаха. Той отвори очи, погледите им се срещнаха, неговите очи бяха и тъмни, и пламтящи като смарагди.
Ема го прегърна. Ръцете й се плъзнаха по бедрата му, после пръстите й се впиха в мускулите на задника му и го привлякоха надолу. В същия миг тя повдигна бедра, за да приеме тласъка му.
Нейното тяло достигна тутакси върховния миг, а Аласдеър отметна глава и нададе гърлен вик. Той се откъсна от нея и горещото му семе потече по бедрата и корема й, когато той се срути над нея.
Дълбокото й, забързано дишане беше известно време единственото, което можеше да се чуе. После Аласдеър се отърколи бавно от нея. Сложи властно едната си ръка върху влажните къдрици на нейното венерино хълмче. Обърна се настрана, опря се на свободния лакът и се загледа в лицето й. После се засмя.
— За едно си напълно права, мила ми Ема. На нас ни е много, много добре заедно. — Той се наведе над нея, целуна я по челото, по косата, заблиза солената роса на напрежението от челото й. — Не можем ли да се опитаме да оправим нещата, скъпа моя?
Ема мълчеше, но вдигна ръка и го погали по лицето.
— Това „може би“ ли значи? — Аласдеър се опитваше да не издаде разочарованието си, но тя го долови в гласа му.
— Не е и „не“ — каза Ема.
10
— Ема, миличка, толкова се тревожех. Къде беше? — Вече облечена за вечерта, в копринена рокля с лавандулов цвят и украсена с рюшове шапчица с крилца, Мария изтича от салона веднага щом чу Ема да влиза. Беше вече тъмно и дъждът още не беше спрял. Аласдеър беше наел в Ричмънд карета, за да отведе Ема у дома й, а той беше яздил, повел Лястовица за юздата.
— Дъждът ни свари — обясни Ема. — Трябваше да потърсим подслон в Ричмънд.
— Я си виж роклята! — Мария вдигна отчаяно ръце. — Цялата е изпомачкана.
Усилията на Елиза не се оказаха достатъчно успешни — помисли си смутено Ема. Роклята й за езда наистина изглеждаше зле.
— Бях мокра до кости. Но Тилда ще я оправи — каза тя. — Поръча ли да ми оставят топло ядене? Трябва ми само половин час, за да се преоблека. — Тя тръгна към стълбата, по някаква причина й беше трудно да погледне Мария в очите.
— Дали да не си останем тази вечер вкъщи? — предложи неуверено Мария. — След такова мъчение трябва да внимаваш да не хванеш някоя настинка.
— Откога е мъчение да те навали дъжд? — отхвърли Ема пренебрежително предложението и продължи да се качва бързо по стълбата. — Впрочем мисля, че една баня сигурно ще ме стопли — извика тя през рамо. — След половин час съм готова.
Мария поклати глава, но Ема наистина можеше да е като вихър, ако пожелае. За по-сигурно заповяда все пак на Харис да отложи вечерята с един час. Щеше да им остане достатъчно време да стигнат до Алмак, дълго преди да е ударил часът на духовете, единадесет, когато всички врати ще са заключени за закъснелите.
Самият Уелски принц не би се решил да наруши толкова строго правило. Да не говорим за това, че Уелският принц навярно при никакви обстоятелства не би се появил при Алмак — каза си Мария и се върна в салона. Танци, а не игра на карти беше развлечението, което се предлагаше при Алмак, а що се отнася до напитките, и те не бяха предвидени за хора, свикнали с нещо по-силно.
Тилда се ужаси и сега се вайкаше за състоянието на роклята за езда, докато лакеите изкачваха тичешком стълбите с кани гореща вода за Емината баня.
Ема се съблече с въздишка на облекчение и влезе в медната вана. Горещата вода галеше кожата й и уталожваше леката болка след дългия любовен следобед.
Тя се усмихваше замечтано, докато си сапунисваше ръцете с дъхавия сапун. Колко много й беше липсвало това чудесно чувство на великолепна пълнота, чувството, че всяка частица от тялото й е била докосната от страстта. Усещаше се отпусната, открита и сияеща. Нямаше никакво намерение да накърнява това чувство с размишления докъде ще доведе всичко това.