— Та това е Аласдеър! — възкликна учудено Мария. — Питам се само дали идва за вечеря?
— Ако бъда поканен — заяви весело Аласдеър откъм вратата. — Отведох преди малко Лястовица в конюшнята й. Сам е сигурен, че като й забърка фураж от трици, ще я отърве от последиците от дъжда. Реших, че ще се радваш да го чуеш, Ема.
Усмихваше се със самодоволната усмивка на мъж, убеден, че е извършил добро дело и погледът му се плъзна по масата.
— Ако това са патета от Ейлсбъри, положително ще остана за вечеря. А после ще ви придружа до Кинг стрийт.
Носеше обичайното за Алмак облекло. Ема открай време знаеше, че черният сатенен панталон до коленете, бялата жилетка и раираните чорапи, както и полуфракът са сякаш създадени за стройната му фигура. Сега мнението й се потвърди. Прилича на елегантна, гъвкава пантера, помисли си тя. Изискан, но и излъчващ някаква овладяна сила.
— Ще ви сложа прибор, сър. — Харис щракна с пръсти и лакеят побърза да донесе още един прибор.
Аласдеър пристъпи зад стола на Ема и го държа, докато тя седна. Ръцете му докоснаха раменете й, докато й наместваше стола. Той усети леката тръпка, която мина през тялото й и задържа за секунда ръката си на тила й, преди да заобиколи масата и да седне на мястото си.
Вдигна вежди, когато зърна бутилката вино в средата на масата.
— Бяло вино, Ема? На вечеря?
— Да донеса ли от бургундското, сър? — попита Харис.
— Имате ли още от реколта деветдесет и девета? Доставката, която подариха на лорд Едуард за пълнолетието му? — попита Аласдеър.
Ема свъси чело. Това е нейният дом и Харис трябваше нея да попита. Но старите спомени са трайни и икономът се е върнал очевидно към някогашния си навик да гледа на Аласдеър като на член от семейството и със същия ранг като Нед.
Аласдеър я погледна над масата и разбра израза й.
— O! — възкликна той и се ухили привидно разкаян. — Отидох твърде далече, нали?
— Един джентълмен разбира много повече от вино, отколкото една дама — успокои го Мария. — Ема няма нищо против, ако изявите някакво желание относно виното.
— Мария, какви ги говориш! — протестира Ема. — Имаш толкова остарели представи. Разбирам от вино не по-малко от Аласдеър.
— И трябва да е така — съгласи се Аласдеър. — Понеже Нед и аз сме те научили на всичко, което знаеш. Въпреки че си забравила едно или две важни неща — добави той и поклати недоволно глава.
Още преди Ема да успее да възрази, Мария пак се намеси.
— Ами да, откровено казано, Ема, ти не си като другите млади дами — заяви тя. — Аз наистина смятам, че е по-добре тези неща да се оставят в опитните ръце на мъжете. Аласдеър, сложете си от патенцата. Вярвам, че и пържените гъби ще ви харесат.
Аласдеър си взе от патешкото. Харис се появи с две прашни бутилки бургундско и се залови със сериозно лице да пълни чашите.
— О, за мен съвсем мъничко, благодаря — спря го Мария. — За мен бургундското е много тежко.
— Налейте на госпожа Уидърспун чаша бяло, Харис — заповяда Ема и погледна сърдито Аласдеър. — Госпожа Уидърспун я заболява глава от бургундско.
— Е, това обяснява грешката ви — заяви с облекчение Аласдеър. — Вече се опасявах, Ема, че си загубила добрия си вкус. Бялото вино е добро за пред ядене, но не и по време на ядене. — И той й се усмихна добродушно.
Това вече я вбеси. Човек просто не можеше да изкара Аласдеър от равновесие и той се държеше, сякаш тук си е у дома, беше толкова спокоен, че просто нямаше как да му се ядосаш без да станеш смешен. Ема си сложи от говеждото суфле и усети как сърцето й се свива при мисълта, че сега Нед трябваше да седи с тях на масата и тогава всичко щеше да е както в доброто старо време. Можеше да чуе гласа му, веселите му шеги, жлъчните забележки на Аласдеър. Чуваше го как се смее и гласа му — дълбок в сравнение с по-високия и по-мелодичен глас на Аласдеър.
Тя вдигна очи и срещна проникновения му поглед. Той знаеше за какво мисли тя. Очите му бяха изпълнени със състрадание, в тях се четеше и болка заради собствената му загуба… общата им загуба. Нед щеше да е толкова щастлив от онова, което се случи между тях. Щеше да се самопоздрави за правилната си стратегия. Но дали щеше да разбере, че тя и сега не е по-близо до решението да се омъжи за Аласдеър отколкото тогава, преди три години, когато го изостави пред олтара?
Мария, която очевидно не забелязваше надвисналите над масата тъмни облаци, разказваше последните клюки, бъбренето й заместваше мълчанието на сътрапезниците. След малко Аласдеър направи някаква случайна забележка и двамата подхванаха разговор, оставяйки Ема на мислите й, докато се посъвземе и бъде отново в състояние да участва в разговора.