Тя нямаше нищо против да прекара вечерта сред множество хора. Ще може да си събере мислите за онова, което я занимава, докато кима с глава на безсмисления брътвеж, който при подобни обществени прояви минава за разговор. С Аласдеър щяха да танцуват няколко танца, но повече не беше възможно, ако не искаха да привлекат вниманието на всички, нарушавайки едно от неписаните правила на клуба. Що се отнася до Пол Дьони, дори да е шокиран, че тя не носи цветята му, няма да има възможност да го изрази с думи.
— Защо си толкова разсеяна? — попита тихо Аласдеър в салона след вечерята, докато й слагаше пелерината.
Тя му подари лека усмивка и отговори пак така тихо:
— Не мислиш ли, че имам причина?
— В такъв случай се надявам да е приятна разсеяност — отговори той и понавъси чело. Не му се вярваше Ема да се е замислила, обзета от някакъв унес.
Тя сви леко рамене, после тръгна пред него към улицата, където каретата вече я чакаше. Дъждът беше спрял, луната ту надничаше, ту се скриваше зад препускащите облаци.
Пол Дьони се бе появил необичайно рано в салоните на Алмак. Домакинята го поздрави любезно и го представи на няколко дами, насядали търпеливо край стените в очакване на партньори. Но той обръщаше непрекъснато поглед към вратата. Очакваше идването на Ема Бомон. В джоба му имаше шишенце с опиум, достатъчен, за да приспи дълбоко човек два пъти по-едър и тежък от Ема. Възнамеряваше да използва приспивателното в края на вечерта.
Напитките бяха, меко казано, оскъдни: имаше чай, бадемово мляко и лимонада. Той предположи, че след нощ, прекарана в танци, дамата ще ожаднее. Ще е съвсем естествено към края на вечерта той да й донесе нещо за пиене, а беше достатъчно леко движение на ръката, за да сипе опиума в чашата й.
Тя ще замине с каретата за дома си. Камериерката ще я сложи в леглото. После тя ще спи, дори ако през нощта в стаята й става нещо нередно — ще проспи дори възможно отвличане, ако такова стане необходимо. Последното беше наистина гадно. Дори ако преживее разпита, нямаше да допуснат тя да остане жива. Пол нямаше възражения срещу убийство или атентат, както предпочиташе да го нарича, но по начало предпочиташе по-прости решения.
Беше повел не особено въодушевен разговор с някаква срамежлива и много млада дама, когато Ема влезе в залата. Веднага видя, че тя не носи розите му и в него се надигна вълна на хладен гняв. Беше умишлена обида. Нямаше друг начин да го изтълкува. Беше избрал бели рози, защото биха отивали на всеки цвят рокля, та не би имала причина да не ги сложи. Букетчето беше жест на обожател. Той я ухажваше и тя досега не бе проявявала неудоволствие, тъкмо обратното.
Гневът му нарасна, когато видя, че я придружава лорд Аласдеър. Все пак нищо не издаваше бурята в душата му, когато се извини на младата дама и си проправи път през междувременно препълнилата се зала. Усмихваше се меланхолично, когато се поклони на двете дами.
— Милейди, аз съм отчаян — прошепна той и вдигна ръката на Ема към устните си. — Толкова се надявах да одобрите малкия ми подарък.
— Много е хубав, сър. — Ема се усмихна и дръпна ръката си, защото той явно нямаше намерение да я пусне. — Толкова нежен, че не можах да понеса мисълта розите да увехнат и умрат тука в тази жега. Намерих им място върху моя скрин.
Тя се обърна към Мария и обясни:
— Мария, господин Дьони ми прати чудно хубаво букетче бели рози. Непременно трябва да ги видиш, като се приберем.
Аласдеър не забеляза, че силно е свъсил чело. Когато се усети, веднага се помъчи да си придаде нормален израз.
— Измествате ни, Дьони — изрече натъртено. — Толкова елегантни жестове.
Пол се усмихна студено. Очите му гледаха строго. Сарказмът на Аласдеър беше явен.
— Лейди Ема, ще ми направите ли честта? — и той посочи дансинга, където двойките тъкмо се подреждаха за котильона. — Или трябва преди това да ви бъда представен като партньор? — Той се засмя тихо. — Тези неписани правила така ме объркват!
Ема сложи ръка върху неговата.
— Само за валса, сър. Но тази вечер няма да танцувам валс. — Тя му се усмихна, но очите й бяха сериозни. Трябваше час по-скоро да изясни отношенията им. Погледът на Аласдеър съвсем не беше любезен. Дано само тук да няма нимфи от месинг.
Пол я отведе на дансинга. Аласдеър ги следваше с мрачен поглед.
— Лорд Аласдеър, позволете да ви представя една изключително очарователна партньорка. — Лейди Джърси го бе нападнала, преди той да успее да избяга. — Племенницата на Бедфорд. Новодошла е в града, но прави впечатление на много приятна.
— На много глупава, искате да кажете — заяви Аласдеър и улучи. — Докарвате ме до отчаяние, Сали.