Сали Джърси го погледна с усмивка в очите. Аласдеър беше сред нейните любимци.
— Ако не обичате мляко и вода, сър, ще ви предложа да си потърсите другаде нещо. — И тя погледна явно нарочно в посоката, където Ема танцуваше с Пол.
— Повярвайте, че се опитвам, Сали — заяви Аласдеър, неспособен да премълчи. После въздъхна. — И, моля ви, нито дума! Ще ми избяга като сърна пред кучета, само да се чуе някъде из града някой да шушука нещо за нас.
— О, познавате ме, Аласдеър. Ще мълча като гроб. — Сали му се усмихна окуражаващо. Аласдеър се успокои и само вдигна вежди. Сали Джърси беше всеобщо известна като „Мълчанието“, защото не умееше да си държи езика зад зъбите.
— На коя от дебютантките искате да ме принесете в жертва? — попита той и вдигна монокъла да се поогледа.
— На момичето с розовата тюлена рокля.
Аласдеър потрепери от ужас.
— Точно от това се страхувах. Как може червенокосо момиче да носи розово?
— То явно няма щастието да бъде съветвано от някого като вас — отговори малко остро Сали. — Хайде, не бъдете толкова непреклонен. Само защото Ема се занимава с онзи очарователен французин. — Тя хвана Аласдеър под ръка и го поведе към мястото, където бяха седнали розовата лейди и нейната майчица.
Фигурите на котильона бяха достатъчно трудни, за да позволят оживен или интимен разговор, тъй че Ема се задоволи да размени с партньора си няколко незначителни думи, когато танцът го позволяваше, но когато музиката замлъкна, каза:
— Дали бихте ми донесли чаша лимонада, сър? Предпочитам да пропусна следващия танц.
— Позволете да ви настаня на някой стол. — Пол бързо я отведе до един отдалечен край на залата, близо до голяма палма. — Само след минута се връщам, мадам.
Ема седна на ниския позлатен стол и отвори ветрилото. Разговорът щеше да стане неприятен, но нямаше как, тя не възнамеряваше да се измъква.
Пол се върна след няколко минути и й донесе чаша лимонада. Подаде й я и си привлече стол. Беше променил плана си. Ема трябваше още сега да изпие приспивателното. Щеше да й призлее и да се наложи да я отведат вкъщи. Така суматохата щеше да е по-голяма, щеше да стане по-гадно, отколкото би искал, но не беше готов да изпусне възможността, особено след онова, което изпита, онова, което се случи.
Ема държеше чашата в скута си.
— Господин Дьони, боя се, че съм създала у вас погрешно впечатление. — Тя въртеше чашата между пръстите си. — Аз… аз не си търся съпруг — каза тя направо. — Смъртта на брат ми е още толкова прясна в паметта ми, тъй че аз… аз… — Тя отпи от лимонадата. — Мислех, че съм се съвзела, но разбрах, че не е така.
— Вашето доверие ми прави чест, милейди — заяви той сериозно. — Но ще ми позволите ли да бъда ваш приятел?
— Аз имам много приятели, сър — усмихна му се тя. Всичко мина много по-лесно, отколкото мислеше. Той се държеше безукорно, по-добре отколкото бе заслужила. — Ще бъде чест за мен и вие да станете един от тях. — Тя вдигна отново чашата към устните си.
Пол я гледаше усмихнат как пие.
— Господин Дьони — принцеса Естерхази се приближи към тях — едно видение в рокля от яркожълта коприна, осеяна с тюркоазени панделки. — О, лейди Ема. — И тя удостои Ема с ледена усмивка. — Ще трябва да ми позволите да отвлека господин Дьони за минутка. Тук има някой, комуто бих желала да го представя. Племенница на лелята на моя съпруг. Трябва да я познавате, господин Дьони, защото ви е далечна роднина. — И тя повлече Пол след себе си, преди той да успее да протестира.
Ема отпи още веднъж от лимонадата. Видя, че херцог Кларънс си проправя през тълпата път към нея с много решителен израз на лицето. Под очите му имаше сини кръгове, носът му беше зачервен. Сигурно добре си беше хапнал и пийнал. Ема остави чашата и се запита дали не може да избегне срещата. Стана от стола с намерението да избяга в будоара, но херцогът вече я беше заговорил на висок глас.
— А, лейди Ема. Не бягайте от мен. Трябва на всяка цена да говоря с вас. — Той застана до нея и лицето му просия. После се наведе сковано и корсетът му изскърца. — Седнете, но, моля ви, седнете, скъпа лейди. — Той посочи подканящо стола, на който Ема седеше допреди малко. — Аз ще седна до вас.
Той се отпусна на стола до Ема.
— Боя се, че не съм много добър танцьор. — Той кимна и се залови да отмерва такта, потупвайки дебелите си, облечени в коприна бедра. — Но обичам музиката. Това, трябва да знаете, е семейна черта. Моят брат, Уелският принц обича всички видове музика. Той е истински меценат. Не мога да кажа какъв брой композитори и прочее е взел под крилото си.
Ема измърмори нещо подходящо и посегна отново към чашата с лимонада.