— Казват, че и вие сте истинска музикантка, лейди Ема — заяви херцогът. — Сигурно бихте желала да имате собствен музикален салон и учител, и прочее, напълно съм сигурен. Както и най-съвършените инструменти. — И той отново кимна. — Та не се бойте, че не бих ви ги доставил… не, не, наистина не се бойте.
Ема не разбираше какво й приказва. Херцогът говореше така, сякаш бяха годеници и на път за олтара. Не вярваше да й е направил официално предложение, освен ако по това време е била в безсъзнание. Тя остави чашата и му заяви категорично:
— Имам чудесен музикален салон в дома си на Маунт стрийт, сър. Той ми е напълно достатъчен и нямам нужда от друг.
— Ах… ах… — Херцогът изглеждаше малко объркан. — Надявах се, че можем да се споразумеем, вие и аз, скъпа ми лейди.
Ема отвори ветрилото си.
— Простете, но не разбирам за какво говорите. — Тя стана от стола. — Моля да ме извините, но трябва да се оттегля за малко.
Тя се поклони и хукна, изоставяйки лицето от кралско потекло. Той се почеса по главата и се запита дали може би не се е изразил достатъчно ясно. Беше й предложил все пак брак, а не връзка.
Ема изтича до будоара, решена да остане там, докато стане възможно да си тръгне за вкъщи. Стаята беше празна, като се изключат камериерките, и тя се скри зад един параван, благодарна, че може да остане известно време на тишина и спокойствие.
Но те не продължиха дълго.
Зад паравана се чуха гласове. Ема веднага позна гласа на лейди Мелроуз. Гласът й беше висок и малко остър, сякаш нещо я беше ядосало.
— Аласдеър ми каза, че тя имала намерение да се разхожда с двуколка за надбягвания — заяви тя. — Каза, че била не по-малко вулгарна от лейди Лети. Така де, прави скандал, засенчващ всички досегашни скандали, после се връща в обществото и се фука с богатството си в очакване всички мъже да й паднат в краката.
— И Кларънс вече я ухажва — обади се лейди Белингам. — но това трябваше да се очаква.
— Е, ако копнее за кралска титла, не може да си пожелае нищо по-добро — изсъска злобно лейди Мелроуз. — Освен ако не е решила да превземе Уелския принц.
Зад паравана Ема кипеше от гняв.
— Както гледам, и лорд Аласдеър напоследък непрекъснато се върти край нея — прозвуча още един женски глас, който Ема не разпозна. — А можеше да си помисли човек, че вече добре се опари. — Тя сниши малко глас и добави: — Надявам се, мила Джулия, че ти вече не се страхуваш от нея като от съперничка, нали така?
— Човек трябва да е чул мнението на Аласдеър за Ема Бомон, за да му повярва — заяви жлъчно Джулия Мелроуз.
— Оказа се просто принуден да поеме неприятното задължение на неин управител — прозвуча още веднъж престореният й смях, но вече от известно разстояние, сякаш си тръгваше. — Повярвайте ми, приятелки, с нетърпение очаква тя да си намери съпруг и да го освободи.
Кратко мълчание последва думите й, а после лейди Белингам каза:
— Струва ми се, че нашата скъпа Джулия е очаквала лорд Аласдеър междувременно отдавна да е изпълнил очакванията й.
— О, той никога няма да се ожени за Джулия — отвърна другата жена. — И защо ще го прави, след като тя едва изчаква да му даде онова, което той иска, и без да получи в замяна венчален пръстен? — Двете жени се изсмяха високо, както се прави само в един празен будоар. Смехът и гласовете им станаха по-тихи и те явно последваха лейди Мелроуз.
Ема пристъпи иззад паравана, беше пребледняла като платно от болка и гняв. Значи Аласдеър си приказва за нея с лейди Мелроуз. Разказал е на любовницата си за двуколката. Твърдял е пред нея, че няма търпение на сложи край на задълженията си към нея. И какво ли още й е разправял? Сравнявал ли я е с любовницата си? С всичките си други любовници?
Виеше й се свят, тя седна на ниското столче пред огледалото. Лицето й беше много бледо. В главата й всичко се въртеше.
— Лошо ли ви е, госпожо? — попита уплашено една от камериерките.
— Бихте ли ми донесли, моля ви, чаша вода? — Изглежда в будоара беше много горещо и странно чувство за тежест сякаш се надигаше в тила й.
Ема пое чашата, която камериерката й донесе, притисна я към челото си. Почувства се малко по-добре, физически, но не и в мислите си. Как е могъл Аласдеър да говори с любовницата си за нея? Беше толкова обидно. Прие факта, че в живота му е имало и други жени, никога вече нямаше да има доверие в него, но беше постигнала известно равновесие — духовно и чувствено — при което можеше да използва всичко добро в техните отношения, без да поема риска да бъде наранена. Поне така вярваше.
Но само при мисълта, че е приказвал за нея с друга жена, гневът й отново пламна. Тя изпи водата, после внимателно стана и оправи роклята си. Радостта й от този ден изчезна, онова чудесно чувство за пълнота се стопи. Усещаше се изцедена, лишена от каквито и да било чувства освен гняв и унижение.