Тя излезе от будоара и тутакси я обгърна тежката миризма на парфюми и сгорещени тела. Дори музиката й се стори неестествено шумна. Опря ръка на стената, за да не падне.
— Ема, какво има? Бледа си като платно — Аласдеър изплува от мъглата, която сякаш я бе обгърнала.
Тя разтърка очи и се опита да отпъди мъглата, но не успя.
— Чувствам се болна — каза тя и чу колко умоляващо прозвуча гласа й, почти като на дете. Не искаше Аласдеър да е близо до нея, но изведнъж се оказа безсилна да му го каже.
Той извика Мария, заповяда да докарат каретата, сложи наметалото на раменете, после й помогна да се качи в каляската, всичко това само за минути. Тя се облегна на възглавниците, затвори очи, непрекъснато ту заспиваше, ту пак се събуждаше.
— Сигурна съм, че тя тази вечер изобщо не биваше да излиза — заяви Мария на Аласдеър, когато той помогна и на нея да се качи в каретата. — След като днес се върна измокрена до кости. Надявам се само да не е възпаление на сливиците.
— Ема не е била през целия си живот болна нито един ден — каза Аласдеър, но и той не можеше да подтисне чувството на тревога, чувството, че и той е донякъде отговорен за това, че този следобед Ема наистина се намокри до кости. Беше смешно наистина, та той нямаше власт над времето. Въпреки това се чувстваше виновен.
— Съобщете ми още утре сутринта как е — помоли той Мария и надникна още веднъж в каретата. — И не се колебайте да извикате доктор Бейли.
— Не, не, няма. Ако стане нужда, още през нощта ще пратя да го викнат. — Мария се наведе и сложи ръка на челото на Ема. — Мисля, че няма температура. Мисля, че спи.
Аласдеър затвори вратичката на каретата и отстъпи крачка назад, после махна на кочияша да потегля. Навъси чело, когато каретата се заотдалечава. Тя спи. Защо, по дяволите, ще вземе да заспи на един бал? Освен ако е симптом за някаква болест. Помисли за тиф и усети как го обзема ужас.
Нямаше никакво желание да се връща при Алмак, затова тръгна бавно към Сейнт Джеймс стрийт с надеждата, че няколко игри на макао при Уейтиърс ще го поразсеят. Засега не можеше да направи нищо за Ема и беше абсолютно излишно да полудява от страх.
11
Пол Дьони се върна в балната зала, когато Ема и придружаващите я вече бяха слезли по стълбата към улицата. На устните му играеше зловеща усмивка. Сега тя ще спи поне дванайсет часа. А той ще изчака до ранните утринни часове, преди да успеят заедно с Луис да се вмъкнат в дома й. По това време и слугите щяха да спят, а улиците да са пусти.
До утре по обяд ще разполага с информацията, която търси — по един или друг начин.
Когато удари единайсет, той излезе от Алмак и побърза към Хафмуун стрийт. Улиците бяха влажни и блестяха на лунната светлина, а където калдъръмът свършваше, почваше гъста кал.
Луис вече го чакаше.
— Доста се забави, Паоло. Взел съм въже и парцал, да й запушим устата. Ако не успеем да разбием ключалката на външната врата, ще трябва да счупим стъклото. Взел съм и сироп, и хартия. — Той посочи малкото куфарче на масата.
— Добре. Дадох на дамата голяма доза опиум. Достатъчна да повали кон. Съмнявам се дали ще се събуди преди утре по обяд. — Пол почна да се съблича.
— Тя изпи ли достатъчно?
Пол се засмя пренебрежително, докато обуваше тъмен панталон.
— Спеше още преди да напусне онази абсурдна къща. Що за безсмислено забавление. Нищо за пиене, никакви карти и куп сковани матрони, които налагат смехотворни правила. Казвам ти, Луис, ще се радвам, когато ще мога да напусна тази проклета страна. Нейните жители са или луди, или абсолютни нехранимайковци.
Той пъхна ръце в тъмна връхна дреха и я закопча до шията, за да не се вижда бялата му риза. После сложи тънки черни ръкавици и ги опъна над дългите си пръсти.
Имаше нещо неизказано зловещо в начина, по който движеше пръсти. Луис усети как му минават тръпки по гърба. Беше станал свидетел как Паоло удуши един мъж с ръце в тези ръкавици. Беше наблюдавал тогава лицето му. Съвсем безизразно, без сянка на някакво чувство, натискаше все по-силно, докато жертвата му не предаде богу дух.
Умен човек никога не би имал нещо общо с Паоло. И за двете жени щеше да е добре, ако те двамата открият бързо документа, който търсят.
Излязоха от къщата и тръгнаха бързо по тъмните улици, като се сливаха със сенките. Пол носеше шпага. В колана на панталона, под връхната дреха беше затъкнал пистолети. В джоба си беше пъхнал желязна примка за душене.