Ема продължаваше да стои неподвижно, после се обърна и излезе от стаята. Затвори тихо вратата зад себе си.
Аласдеър седна на пианото, изсвири поредица от акорди, всеки следващ малко по-гръмък и по-дисхармоничен от предишния.
2
— Къщата е наистина чудесна, Ема. — Мария развърза панделките на бонето си и кимна доволна, след като огледа големия салон на първия етаж. — Стаите са толкова просторни, мебелировката наистина над средното равнище. Боях се, че ще те обземе меланхолия, скъпа, ако се наложеше, след всичко на което си свикнала, да заживееш притеснено. Домът Грантли е толкова представителна господарска къща, а Грозвенър скуеър толкова съвършен адрес.
Тя въздъхна леко и остави бонето на един стол.
— Но тази къща е наистина много приятна. Пък и Маунт стрийт е на чудесно място.
— Готова бях и в кокошарник да живея, ако беше единствената възможност да се отърва от леля Хестър. — Ема свали светлокафявите си ръкавици от йоркска кожа. — Тази жена е същинска отрова.
— Трябва да призная, че наистина не е много мила — съгласи се сдържано Мария.
Ема й се усмихна.
— За разлика от нея ти си светица, Мария. Наистина не проумявам как успя да си прехапеш езика, когато тя те нападна, беше просто невероятно. Бих желала аз да го бях постигнала — добави тя с известно съжаление. — Колко по-достойно щеше да е да запазя хладно мълчание, вместо да се карам всеки път с нея. На всичкото отгоре нещата станаха толкова мъчителни за клетия чичо Грантли.
— Ех, миличка, винаги си имала твърде избухлив характер — успокои я Мария. — Както и клетият Нед. Просто не можеше да остане спокоен, ако сметнеше, че някъде става нещо несправедливо.
— Така е — усмихна се меланхолично Ема. За да се поразсее, отиде до огромните прозорци, от които се виждаше улицата долу. — Каква бъркотия. Пощенската кола все още препречва улицата, защото свалят багажа ни, а зад нея е спряла товарна платформа с побеснял от гняв каруцар. — Тя се разсмя високо. — Не го чувам какво крещи, но съм сигурна, че и през ум не му минава да бъде учтив. Джон, нашият кочияш, прилича на човек, готов на убийство.
— Божичко, колко вулгарна сцена — поклати глава Мария. — Лондон е толкова шумно и мръсно място.
Ема се засмя тихичко, но премълча. Въпреки протестите си, Мария обичаше по време на сезона да е в града. Беше много социална личност, за която безбройните гости и гостувания, покупките и забавите, та дори възглупавите развлечения у Алмак бяха същински еликсир на живота.
Тя беше далечна роднина на Еминия баща, покойният й съпруг я беше оставил с много малки приходи, недостатъчни, за да продължи да води живота, с който беше свикнала. Майката на Ема почина, когато девойчето беше едва на четиринадесет, и баща й покани Мария Уидърспун за домакиня в дома му и компаньонка на дъщерята, когато тя дебютира осемнайсетгодишна на първия си сезон в Лондон. Мария беше във възторг от толкова щедрото предложение и от възможността да се потопи отново в бурния обществен живот на богатите и високородните. Когато по-късно бащата на Ема почина, тя вече я придружаваше неотстъпно.
Беше решение добро и за двете. Мария не беше кой знае колко умна, но пък познаваше всичко живо, имаше безукорни връзки и беше наистина напълно подходяща за компаньонка на млада и богата наследничка. Беше приветлива по природа и спокойна, а тъй като и през ум не и минаваше да влияе на мненията или постъпките на Ема, двете се разбираха чудесно.
— Ще сляза и ще се погрижа да занесат всеки сандък където трябва — каза Мария. — Ема, скъпа, ти ще вземеш хубавата голяма спалня, която гледа към двора, а пък аз тази откъм улицата.
— Глупости! Добре знаеш, че имаш лек сън. В стаята откъм улицата изобщо няма да можеш да спиш — възрази Ема. — Мен с топ не можеш ме събуди, тъй че вътрешната спалня ще е твоя.
Мария се поколеба само част от секундата.
— Много мило от твоя страна, Ема — измърмори тя. — Толкова си внимателна. — И с тези думи изтича от стаята.
Ема остана до прозореца. Спречкването на нейния кочияш и каруцаря на товарната платформа ставаше все по-разпалено и междувременно беше събрало цяла тълпа. Кочияшът Джон беше набит мъжага, но каруцарят приличаше на боксьор и Ема тъкмо размисляше дали няма да е по-добре да изпрати Харис — иконома да плисне студена вода върху лумналите пламъци, преди някой да бъде ранен, когато двуколка с два коня се появи откъм ъгъла на Дейли стрийт.
Кочияшът успя да спре двата дорести коня само няколко сантиметра от сблъсъка. Маневрата му изглеждаше много лесна, но Ема, която добре караше кола, си даде сметка, че е изисквала хладнокръвие, яки ръце и абсолютна точност. Впрочем от Аласдеър Чейс, който току що хвърли юздите на своя лакей в ливрея и скочи от колата, не можеше и да очаква друго.