Веднъж да се озове зад нея и ще има предостатъчно време да претърси основно стаята. Тя ще спи дълбоко, а слугите ще се събудят най-рано в пет и половина сутринта.
Отиде до вратата и сложи ръка на позлатената дръжка. Луис го следваше отблизо, можеше да чуе дишането му. Успя да натисне дръжката безшумно и вратата се отвори.
Стаята беше осветена от слаб огън. Пол се вмъкна вътре, притисна се към стената, Луис го последва и затвори безшумно вратата. И двамата стояха неподвижно, докато течението, предизвикано от влизането им, не се уталожи. Сега до тях долиташе и равномерното дишане откъм леглото, дървото поскърцваше, когато жената се движеше насън.
Пердетата на балдахина бяха дръпнати встрани, но това нямаше значение, реши Пол. Нямаше опасност тя да отвори очи.
На стената вдясно откри врата. Сигурно водеше към будоара или към гардеробната. Мина на пръсти по дебелия килим и хвърли още един бърз поглед към леглото. Ема лежеше по гръб, с ръце вдигнати над главата, одеялото беше смачкано.
Пол усети първите признаци на възбуда. Въпреки цялото си актьорско майсторство досега не бе изпитвал ни най-слабо желание да притежава тази жена. Тя беше само средство към целта. Но сега, когато я видя да лежи там, толкова безпомощна, толкова достъпна, сега, когато будното й съзнание беше изключено, а движенията й забавени, когато мъдрият й език мълчеше, кръвта му взе да кипва и той усети как тялото му реагира.
Но сега не беше време да се оставя нещо да го отвлече. Може би по-късно ще може да я притежава. След като си свърши работата. Тя му дължи компенсация. Той пристъпи бързо към вратата, отвори я и влезе в малка гардеробна.
Луис затвори вратата зад себе си и двамата се озоваха в тъмното помещение. Тук нямаше огън, който да им помогне да се ориентират.
— Дай свещ! — заповяда тихо Пол.
Луис откри кремък и прахан върху камината и запали восъчната свещ на скрина. Пламъчето отначало затрептя, но после продължи да гори право нагоре, хвърляйки върху стените огромни дрипави сенки.
Тук вече не си казаха нито дума. Пол нави рулетката на бюрото и прерови съдържанието му. Имаше дванайсет преградки за ежемесечните сметки и две по-големи в средната част на бюрото.
Върху плота имаше кожена кутия за писмени принадлежности. Ключалката й беше доста солидна. Не можаха да открият веднага ключа. Пол претърси преградките. Бяха претъпкани с документи. Зад него Луис преравяше из основи гардероба.
В съседната стая Ема седна в леглото. Виеше й се свят и я болеше глава, гърлото й беше пресъхнало, а в устата си усещаше отвратителен вкус. Но почти не забеляза всичко това.
Какво я бе събудило?
Тя се огледа в слабо осветената от огъня стая. Изобщо не можеше да си спомни как си е легнала. Последното, което помнеше, бе, че на Кинг стрийт, пред Алмак се качи в някаква каляска. Но дори този спомен беше много неясен.
Все пак нещо я бе събудило. И тогава тя го видя. Слабото потрепване на свещ изпод вратата на гардеробната. Седеше неподвижно, затаила дъх. Никой слуга не би влязъл посред нощ в гардеробната й. Можеше ли да е Мария? Не, разбира се, че не. Какво ще търси Мария там?
Вслуша се напрегнато и чу лек шум. Лекото драскане на чекмедже, което изваждат, скърцането на вратата на гардероба.
Сърцето й заби лудо. Във въздуха явно витаеше някаква заплаха. Който и да беше там в стаята, той нямаше добри намерения. Сигурно е така. Трябваше ли да се изправи срещу тези хора?
Не.
На Ема не й липсваше кураж, но не беше и глупава. Сама, невъоръжена жена, която се излага на неизвестна опасност, е глупачка. Тя посегна към шнура на звънеца до леглото, пое дълбоко въздух и силно го дръпна… отново и отново, и отново. Долу в стаите на слугите щеше да се чуе звън, а настойчивият сигнал щеше веднага да доведе тук Тилда.
После тя се плъзна безшумно от леглото и отиде до вратата към коридора. Отвори я широко и извика колкото й глас държеше за помощ.
Пол изтърва с грозна псувня кожената кутия с писмените принадлежности. Луис застана за миг като вцепенен. Двамата се втренчиха във вратата към спалнята. После Луис изтича към прозореца на гардеробната и го отвори. Погледна надолу към пряката. Меден улук се спускаше успоредно с тесния перваз. Луис се оттласна от прозореца и се хвана с ловкостта на маймуна за улука.
На стълбата се чуха стъпки, гласове. Пол се наведе да вдигне кутията, после изтича до прозореца, тъкмо в мига, в който някой широко отвори вратата към спалнята.
Харис стоеше, въоръжен с пушка, по нощница, на вратата. Той стреля по облечения в тъмно мъж до прозореца, докато той се прекачваше през перваза.