Мария изтича подир Аласдеър, но когато стигна три крачки зад него, установи, че вратата е здраво затворена. Отвори я малко колебливо.
— Скъпа…
— Мария, не сега — отпрати я Аласдеър. Толкова непреклонно и рязко никога не беше разговарял с нея. Стана й ясно, че през последните няколко минути сигурно е станало нещо, пропъдило обичайната му учтивост.
— Добре де — каза тя търпеливо, излезе и пак затвори вратата. — Питаш ме какво е станало? — В този миг Ема забрави дори случилото се в будоара на Алмак.
Аласдеър не й отговори веднага. Разхождаше се напред-назад из гардеробната.
— Всичко ли си е така, както са го оставили?
— Да, не вярвам Тилда вече да е имала време да оправи. — Тя си наля чай, отпи и го загледа с любопитство.
Аласдеър се озова с един скок до прозореца.
— Значи през този прозорец избягаха, така ли?
— Ахмм. — Тя чакаше.
— Кутията е била на бюрото, така ли? — Той прокара ръка по лъскавата повърхност на бюрото. Там беше видял кутията с принадлежностите за писане, докато търсеше наскоро в тази стая.
— Ахмм.
— Какво имаше в нея? — Той се обърна към Ема и я погледна, дланите му бяха опрени на бюрото зад гърба му. Стройното му тяло беше напрегнато, погледът изпод полуспуснатите клепачи беше остър като връх на кинжал.
Ема сви рамене.
— Ами каквото се слага обикновено в такава кутия. Необходимото за писане. Пера. Хартия. Восък за печати.
— А също и писма? — Въпросът бе сякаш изстрелян от пистолет.
Ема го зяпна учудено.
— Откъде да зная.
— Помисли! — Думите му прозвучаха остри като нож. Ема го гледаше ужасно ядосана.
— Но защо? И какво значение има пък това?
— По-голямо отколкото си представяш. Тъй че помисли!
— Не мога да мисля, ако ме навикваш сякаш съм непослушен шпаньол.
Аласдеър прокара ръка през разрошените си къдрици. Той въздъхна, а после изпрати по дяволите Чарлз Лестър и неговите съвети. Чарлз Лестър не познаваше Ема Бомон.
— Имаше ли в кутията писма от Нед? — попита този път малко по-спокойно.
— Не — отсече уверено Ема. — Пазех известно време в нея неговото писмо… но то всъщност не беше истинско писмо. Беше някакво странно стихотворение… много слабо стихотворение. — Тя прехапа устна и млъкна.
— А къде е сега? — попита Аласдеър и дори окото му не мигна.
Ема се навъси.
— За какво всъщност става дума?
— Просто ми кажи къде е стихотворението.
Тя стана и отиде в спалнята. Аласдеър я последва.
— Пазя го в една книга, в Ода за безсмъртието на смъртните — каза тя и гласът й прозвуча дрезгаво. Взе от нощното шкафче тънкото томче стихове от Уордсуърт и го подаде на Аласдеър.
Той го отвори и пое в отворена длан пергамента с розовите петна по него. После се задълбочи мълчаливо в него.
— За бога, Аласдеър, кажи ми какво става? — настоя обидено Ема.
Той вдигна очи.
— Това тук — каза тихо и вдигна високо пергамента. — Това тук е кодиран план на замисления от Уелингтън пролетен поход в Португалия.
Ема го гледаше недоверчиво.
— Но защо е у мен?
— Добър въпрос — вдигна Аласдеър почти весело вежди, докато пъхаше пергамента в джоба на гърдите си. — Нед е поверил това тук заедно с едно писмо до теб на мъжа, който е бил с него, когато са го убили. Изглежда, че Хю Мелтън е разменил двете писма. Писмото на Нед до теб е било получено преди Коледа от конните гвардейци. Те решили естествено, че е чаканото съобщение, докато най-сетне са проумели, че в него няма нищо закодирано. Че не е нищо друго освен невинно писмо на брат до неговата сестра… ни повече, ни по-малко. По това време португалските и испанските съюзници на Наполеон също вече са търсили този документ. Знаели са, че по времето, когато е бил убит, Нед го е носел със себе си. Престанали да го търсят, когато решили, че документът сигурно вече е в Англия. Но сред конните гвардейци очевидно е имало шпионин. Той успял да ги информира, че документът се търси. Не е трябвало да са гении, за да предположат какво се е случило.
Усмивката му стана саркастична, когато продължи.
— И от тогава, нали разбираш, сладка моя, въпросът е само кой ще го намери пръв. Било нещо като търсене на игла в купа сено. А времето, както сама разбираш, е от огромно значение. Информацията вече няма да свърши работа на Наполеон, когато Уелингтън започне през март похода си. Те трябва да знаят какви движения на войските е предвидил, преди да започне.
Ема кимна. Сега всичко придобиваше смисъл.