— Но защо началниците на Нед не ме попитаха направо за документа? — искаше тя, с присъщия си прагматизъм, да разбере.
Аласдеър въздъхна.
— Още един добър въпрос. Имали са чувството, че ако разбереш какво притежаваш, може да се изтървеш за него пред хора, които не бива да го знаят.
— Мога да пазя тайна! — възмути се тя.
— Бе изказано и предположение, че при известни обстоятелства би се оказала неспособна да я запазиш — каза предпазливо Аласдеър и я погледна изпитателно.
Ема го загледа втренчено и почна постепенно да проумява.
— Искаш да кажеш, че някой може да се опита… да ме принуди да кажа какво зная?
— Хм. — Той скръсти ръце на гърдите и продължи да я гледа. — Знаеш ли стихотворението наизуст?
Ема кимна.
— Разбира се, че го зная наизуст. Непрекъснато го препрочитах. Опитах се да открия в него някакъв смисъл, ако много искаш да знаеш.
— Рецитирай ми го — заповяда той.
Ема се намръщи, но после изрецитира, без да се запъва, необичайното и сякаш безсмислено стихотворение на Нед.
Аласдеър я слушаше мълчаливо. Когато Ема свърши, той каза:
— Нали разбираш за какво става дума. Съобщението на Нед е в главата ти. Ако врагът те залови, пергаментът вече няма да му трябва.
— Какъв ужас! — заяви тя театрално. — Но сега всичко е наред, нали? Сега стихотворението е у теб, ти можеш да го дадеш на когото трябва и така всичко ще е наред.
— Би могло да се предположи.
— Но ти не го вярваш?
— Не — поклати той глава. — И затова, скъпа моя Ема, ще бъда по-близо до теб от собствената ти сянка. Опасността ще е изчезнала едва когато кампанията почне. Ако времето бъде благоприятно, Уелингтън има намерение да потегли в началото на март. Но дотогава ти ще си в опасност… и през това време ще трябва да гледаш на мен като на свой телохранител.
Той прекоси стаята и позвъни.
— Ще заминем още днес. Джеми и Сам ще ни придружат на коне.
— Но къде ще отидем? — попита вяло Ема.
— В Линкълншир. Може би си спомняш, че имам там малка ловна хижа. Чичо ми я завеща. Нуждае се от малко ремонт, но мисля, че ще можем да я направим обитаема.
— Но аз не искам да ходя в Линкълншир. — протестира Ема и се опита да събере всичките си сили, разпилени от случилото се като листа от вятъра. — Имам задължения тук.
Аласдеър я погледна.
— При тези обстоятелства не бива да ми се противопоставяш, Ема. Няма да спечелиш. Освен това собственият ти разум трябва да ти подсказва, че това е единственият възможен изход.
Ема погледна към все още отворения прозорец. Бяха стигнали толкова близко до нея. Ако не се беше — събудила, какво ли щяха да й сторят?
Тя скръсти ръце пред гърдите и потрепери.
Аласдеър кимна навъсено, после се обърна, за да даде разпорежданията си на Тилда, която се бе озовала на позвъняването.
— Ти каза, че дозата била достатъчна да повали кон. — Луис захвърли шапката и наметалото си върху масата в студената стая на Хаф Муун стрийт. — Но какъв кон? — Поне веднъж и той да почувства превъзходство над спътника си. Паоло беше развалил цялата работа. Подобно нещо досега не се беше случвало и Луис просто не можеше да се сдържи, изпитваше перверзно задоволство да си го повтаря.
Пол изригна поток португалски псувни. Извади от пояса си нож и се нахвърли с него върху ключалката на кутията за писмени принадлежности.
— Изглежда не е изпила чашата докрай. Ако тази глупачка Естерхази не ни беше прекъснала, щях да съм до нея и да внимавам да я изпие до дъно. Сигурно я е оставила веднага щом съм си тръгнал.
Ключалката на кутията се отвори и той се залови да преглежда съдържанието и да го захвърля ядосано встрани. Когато кутията се изпразни, той я вдигна високо и я изтърси. Изпсува още веднъж, дори по-мръсно отпреди.
Луис го наблюдаваше учуден.
— И какво сега? — попита той.
Пол взе гарафата с бренди и я вдигна към устните си. Адамовата му ябълка подскачаше, докато той поглъщаше жадно огнената течност.
— Казвай де! — настоя Луис, когато съучастникът му най-сетне свали гарафата.
Пол си избърса устата с опакото на ръката. Лицето му беше безизразно, гласът му звучеше студено и отсечено.
— Ще отвлечем жената. Ще я отвлечем от улицата, ако се наложи, ще я отвлечем още днес!
Пол се втренчи в камината, където гаснещата жарава едва просветваше. Даде си сметка, че мисията му е придобила други измерения. Станала е лична. Искаше да си отмъсти на тази жена, която го беше водила за носа, беше го отхвърлила и измамила. Винаги е опасно да се смесват лични мотиви с деловите, но в този случай ще го стори.
Той се заразхожда из малката стая.