— Трябват ни още двама мъже… можеш ли да ги намериш?
— Ами да — кимна Луис. — Съотечественици.
— Добре. Тогава доведи ги.
Луис си взе наметалото и шапката и изчезна в утринния здрач.
12
— Не, Мария, няма да пътувам с каретата — заяви решително Ема и си счупи едно варено яйце. — На вас двете, на тебе и на Тилда ще ви е много по-удобно, ако сте сами в каретата. Аз ще пътувам с двуколката с двата врани коня.
— Моля те, невъзможно е да пътуваш в открита кола чак до Линкълншир — възрази й Мария и натопи в чая си късче препечена филийка.
— Напротив, мога. Но бих могла и да яздя. Ще вържем Лястовица зад каретата.
— Ами Аласдеър?
— Той ли? — попита Ема и очите й заблестяха опасно. — Ако иска да пътува в каретата — негова си работа.
— О-ох! — въздъхна Мария и потърси утеха в чая. — Вие двамата с Аласдеър се държахте уж толкова приятелски, а сега… — и тя поклати отчаяно глава.
Ема не каза нищо. Солеше си яйцето и размисляше над предстоящото пътуване. Да прекара три дена заключена в карета, защото толкова щеше да продължи пътуването до Додингтън — перспективата наистина не беше приятна. Дори ако сменят редовно конете, пак няма да минават повече от десет мили на час. Но тя може да използва случая, за да опознае по-добре двата си врани коня. А когато те трябва да почиват, ще язди Лястовица, а Сам може да я следва с конете по-бавно, на не толкова уморителни етапи. Това ще й даде възможност да извлече от принудителното пътешествие даже известно удоволствие.
Но колкото и да се напрягаше, не изпитваше удоволствие, нито й беше забавно, като си помислеше, че Аласдеър ще е с нея. Гласът на Джулия Мелроуз звучеше отново и отново в ушите й, непрекъснато дразнение, като капки дъжд, които се стичат от запушен улук. Беше най-ужасното унижение — да знае, че е говорил за нея открито с други жени. Призляваше й само като си го помислеше.
— Ема, скъпа — обади се Мария. — Изглеждаш много ядосана. Наистина ли не искаш да заминеш за Линкълншир? Ако обясниш на Аласдеър, че наистина не би желала, тогава той…
— За бога, Мария, не Аласдеър решава какво да правя — извика Ема, защото търпението й беше на път да се изчерпи от бодрите твърдения на нейната компаньонка, че като жена тя трябва да бъде ръководена от мъж. Според Мария една жена е неспособна да вземе решение, ако не е насочвана от мъж, още по-малко правилно решение. — Няма да замина за Линкълншир, защото той го е казал, ще замина защото аз съм решила, че така трябва.
— Да, скъпа — измърмори Мария. — Не исках да те ядосам. То и без туй ядовете ни сега не са малко. — Тя протегна ръка и погали ръката на Ема. — Толкова неприятна история. Но съм сигурна, че Аласдеър знае кое е сега най-доброто за нас.
Ема премълча, стиснала зъби.
Аласдеър се върна малко преди обед на Маунт стрийт. Караше двуколката си, за задната й част беше вързан куфар, Джеми седеше на мястото си, в краката му лежеше зареден чифт пистолети. Един коняр яздеше Феникс, който пристъпваше спокойно зад колата.
Аласдеър беше предал загубеното съобщение на Чарлз Лестър и му беше описал събитията от последната нощ. Лестър беше настоял Ема да бъде отведена на сигурно място. Ако открият мъжете, проникнали с взлом в дома й, или, по-вероятно, ако успеят да изобличат шпионина в собствените редици, тя вече ще е в безопасност. Но не и преди това.
Беше предложил на Аласдеър да му даде няколко от своите хора, за да го придружат и пазят, но на Аласдеър не му допадна мисълта да бъде придружен от чужди хора, които биха искали може би да действат както те решат и които бяха свикнали да изпълняват заповедите на друг господар. Щеше да вземе своите хора — кочияша и слугите. Джон, кочияшът, му е верен, а го бива и да стреля с пистолет. Но ще разчита най-вече на Джеми и Сам.
Слугите тъкмо овързваха багажа на покрива на каретата, когато Аласдеър спря пред вратата. Конярят разхождаше пред къщата впрегнатата в двата врани коня двуколка на Ема. Внушаващото уважение, прорязано от белези сбръчкано лице на Сам издаваше, че е бивш боксьор, а и сега няма нищо против да ступа някого. Той изкозирува на Аласдеър и го увери, че конете на лейди Ема са чудесна чистокръвна двойка от добро потекло.
— Така е — съгласи се Аласдеър, слезе от колата и подаде юздите и камшика на Джеми. — Само че за къде сте се наканили тази заран с конете?
— Лейди Ема, сър — обясни Сам. — Тя каза, че иска да пътува за Линкълншир с тях.
— Така ли каза? — измърмори Аласдеър. — Ще образуваме великолепна процесия. Пощенската кола с коларя, две двуколки и два чифта впрегатни коне.