А искаше да се измъкнат незабелязано от града… Той влезе в къщата, където Харис го осведоми, че лейди Ема е в трапезарията.
— Ема, нали нямаш намерение да изминеш целия път до Линкълншир с двуколката си? — попита още щом влезе, после свали ръкавиците и ги пъхна в джоба на наметалото.
— Напротив, имам — заяви тя и си намаза филия с масло.
Аласдеър си взе стол и седна. Опита се да я вразуми.
— Размисли само секунда, Ема. Ще образуваме по шосетата толкова дълга процесия, че всеки ще може да ни нападне.
— Да ни нападне ли? — изписка Мария. — О, боже милостиви, кой ще ни нападне?
Мария нямаше представа за проблемите, довели до решението за това пътуване. Беше приела чисто и просто факта, че и тримата имат нужда от малко почивка сред природата. Тя самата непрекъснато повтаряше, че нервите й са изопнати. Клетата Ема, сигурно не беше в по-добро състояние.
— Пладнешки разбойници — заяви с удоволствие Ема. — Бандити. Мъже с пушки и…
Мария очевидно всеки миг можеше да припадне.
— Хайде, хайде, само се шегувам, Мария — побърза тя да добави. — А пък Аласдеър е повече от предпазлив.
— Добре де — каза Ема и посегна към купата с конфитюр от малини. — Можем да поскъсим процесията, ако ти не потеглиш с двуколката. — Тя намаза конфитюра върху филията с масло. — А тъй като аз на всяка цена ще потегля с моята, твоята става съвсем излишна.
Аласдеър разбра, че тя майсторски го е измамила. Сложи лакти на масата, подпря брадичката си с ръка и я загледа с възхищение.
— А ще ми позволяваш ли да карам от време на време конете ти, госпожице?
— Ако ми докажеш, че се справяш — отговори тя и посегна към чашата с кафе. — Доста са буйни, да знаеш.
Той тръгна към вратата.
— Двамата с теб ще потеглим след половин час с твоята двуколка. Ще направим една обиколка през Хайд парк, за да създадем впечатлението, че се разхождаме. Първата смяна на коне ще направим в Потърс Бар, следователно пак там ще изчакаме каретата.
— А защо трябва да създадете впечатление, че сте на разходка? — попита клетата, съвсем объркана Мария.
— Малко е сложно — отговори Ема. — Като стигнем в Додингтън, ще ти обясня. Но не бива да се тревожиш.
— Толкова се радвам, че Аласдеър ще е с нас — каза Мария и му се усмихна с облекчение.
Аласдеър се поклони дълбоко.
— Бих искал да има повече жени като вас, Мария. — И той излезе от трапезарията.
Но щом излезе, лицето му помрачня. Нещо се беше случило, за да промени Ема така рязко отношението си към него след случилото се в Ричмънд. Просто не проумяваше какво ли може да е. Не беше сторил нищо, което да я ядоса. Беше винаги наясно дали е виновен, но този път не беше нито казал, нито направил нещо такова. Какво, по дяволите, се е случило?
Той излезе на улицата и каза на Джеми да върне неговата двуколка и конете в конюшнята.
— Ще им кажеш, че трябва всеки ден да ги извеждат на разходка, а после ще препуснеш с Феникс до Потърс Бар, ще отведеш и Лястовица на лейди Ема. Ще те настигнем някъде към Блек Гъл.
— Отказахте се да вземете жребците? — Джеми беше отворил широко очи от учудване.
— Както виждаш — отговори иронично Аласдеър. — Премести куфара ми в двуколката на лейди Ема и скрий пистолетите под седалката.
Джеми измърмори нещо, но после се подчини, скочи в двуколката на господаря си и хвана юздите и камшика.
Аласдеър изпрати потиснат с поглед любимата си кола и я видя как изчезва зад ъгъла на Одли стрийт. Следващият път ще трябва да понатупа Ема.
Е, чак дотам не биваше да се стига.
Ема се появи петнайсет минути по-късно в рокля със строга кройка, но от лъскав оранжев плат и украсена с черни ширити. Прилича на райска птица, помисли си Аласдеър и го обзе леко отчаяние.
— Ако съм хранил някога надежда да те измъкна незабелязано от града, сега трябва да забравя за нея — изръмжа той, докато тя слизаше тържествено по стълбата към улицата. — Този ярък цвят ще привлече вниманието от километри разстояние.
— Недей, нали нося воал — отговори му с невинно усмивка Ема. И оправи малката черна шапчица на главата си.
Воалът беше само за украшение и всяка възможна дискретност изчезваше заради огромното черно перо, което й стигаше до рамото. Ефектът беше главозамайващ. Аласдеър реши, че е дори великолепен. Който я видеше веднъж, не би могъл толкова лесно да я забрави.
— Аз просто си помислих — заяви Ема със същото невинно гласче, докато поемаше от Сам юздите и камшика и се канеше да се качи в колата, — помислих, че искаме всеки да ни види как се разхождаме в парка. Докато каретата потегли незабелязана от Маунт стрийт, аз ще се демонстрирам в двуколката си.