Тя го гледаше доста враждебно, докато повтаряше с не особено приятелски тон думите на Джулия Мелроуз.
Но Аласдеър изобщо не реагира. Сякаш изобщо не я беше чул.
— Ще се изфукам даже доста вулгарно — натърти тя още веднъж.
Аласдеър се намръщи.
— А защо, ако смея да попитам, трябва да го правиш? — каза той и без да дочака отговор, се обърна към коларя Джон и му нареди как да мине първата част от пътуването.
Ема си помисли жлъчно, че той сигурно е забравил какво е изприказвал на любовницата си. В прилив на страст навярно си бъбри с нея, без да внимава какво говори…
Усети горчив вкус в устата и преглътна, извърна бързо глава и се загледа в улицата, сякаш там беше пълно с интересни неща. Впрочем не би ги видяла дори ако ги имаше. Защото очите й бяха плувнали в сълзи — от гняв.
— Добре. Хайде да тръгваме. — Аласдеър скочи в колата и седна до нея. — Сам, потегляме.
Жребците препуснаха бързо, сякаш току-що пуснати на воля. Ема ги задържа с предпазливо подръпване на юздите и те реагираха тутакси.
— Добри са — похвали ги Аласдеър.
— Дори много добри — съгласи се Ема и тъкмо се канеше да направи възторжен коментар за реакцията на жребците, когато разбра, че ужасният спомен отново разпалва гнева й срещу Аласдеър. Уж го мразеше, изпитваше към него дълбоко и болезнено отвращение, но още следващия миг подхващаше със самата себе си дискусия за огромния му опит и всички прекрасни неща, които двамата споделяха с толкова страст.
Тя стисна силно устни и насочи цялото си внимание към конете.
Аласдеър я погледна объркан. Нещо наистина не беше наред. Може да беше нервна реакция след взлома в дома й. Забеляза за пръв път враждебността й, когато влезе в дома й, извикан от Мария. Всъщност още преди това беше побесняла, когато компаньонката й взе да твърди, че за една жена е крайно необходимо да се остави през живота да я води мъж. Обикновено и двамата само се смееха на подобни твърдения.
При други обстоятелства Аласдеър щеше да анализира собственото си поведение, за да открие причината за хладното държане на Ема, но знаеше, че не е сторил нищо, за което да трябва да се извинява. Просто не бе имал възможност да я ядоса или натъжи през краткото време между вчерашния им престой в Ричмънд и днес.
Тя можеше да е разтревожена или дори уплашена от това, че могат да се окажат преследвани от злонамерени шпиони, но беше усетил неприязненото й отношение още преди тя да е осъзнае в какво положение е в момента.
Но какво, по дяволите, се бе случило?
— Радвам се, че си се оправила от снощното неразположението — каза той, когато свиха в Хайд парк. — Толкова сънена не те бях виждал. И така изведнъж.
Ема не му отговори. Единственото обяснение, което можеше да даде за смешното си държание снощи беше, че се почувства потисната и шокирана от чутото в будоара. Сама не допускаше, че може да се окаже толкова докачлива, но тялото на човек може да му изиграе при подобни обстоятелства и лоша шега.
— Преживели бяхме все пак един напрегнат следобед — измърмори с усмивка Аласдеър. Ръката му се отпусна за секунда на бедрото й. Тя сякаш се скова от докосването и впери поглед в пътя пред тях. Той отдръпна ръка, объркването му премина в така добре познатото унижение.
Ако наистина е станало нещо, защо не му каже?
От прикритието си в един храст до пътя Пол Дьони видя как двуколката мина край него. Този проклетник Аласдеър Чейс май се е лепнал за нея като муха на мед. Невъзможно беше да ги нападне посред парка, но злополука с колата на многолюдна улица извън парка можеше да му предостави желания шанс.
Той и двамата мъже, доведени от Луис, щяха лесно да се справят с грозния слуга, изправен отзад на колата. Но ако Аласдеър Чейс не се разкара, равновесието ще е нарушено.
Пол беше очаквал тя да се появи в парка. Луис успя да вмъкне едно момче в конюшнята, в която държаха нейните коне. Щом поръчаха колата, то веднага дотича да съобщи, получи си парите, заподсвирка си и изчезна.
Планът беше великолепен в своята простота. Щом открие Ема, ще я заговори. Ще я помоли да го качи за една обиколка из парка. Съвсем естествена молба, която тя не може да отклони, ако не иска да е съвсем неучтива. Предишната вечер при Алмак се разделиха като добри приятели. Следователно тя няма причина да е неучтива с него.
Той ще я помоли да го откара до „Фрайбург и Фрайърс“, където би искал да попълни запасите си от енфие. Беше сигурен, че тя не може да му откаже и на тази невинна молба. Неговите хора ще чакат на улицата пред магазина и ще предизвикат катастрофа…
Пръстите му се сключиха около парчето олово в джоба. Един удар по главата ще я просне в безсъзнание. Ще изглежда, сякаш е била ранена при инцидента. В суматохата и сред неизбежната тълпа ще е много просто да я предаде на Луис, който вече ги чакаше в отворена кола с един кон.